Най-после белите игри се провеждат в страна, която повече от 4 века е лидер в зимните спортове. Стартовете в Осло'52 се превръщат в истински празник за спортисти и публика. Заради огромния интерес състезанията по бягане с кънки се провеждат на стадиона и събират на трибуните рекордни 115 000 души.
В много отношения успехът на игрите се предопределя от обстоятелството, че за първи път са организирани не в отделни курорти, а в столицата на европейска държава. Освен това светът вече е преодолял последствията от Втората световна война - както в икономическо, така и в морално отношение. В олимпийското семейство се завръщат представителите на Япония и Германия, които не са поканени на предишните игри по политически причини.
МОК кани ГФР и ГДР да сформират един отбор за олимпиадата, но ГДР не проявява интерес към Осло. СССР става член на МОК година преди игрите в Норвегия и сериозно обмисля да изпрати своите скиори, кънкобегачи и хокеисти. Решението, взето на високо политическо равнище, обаче се оказва отрицателно, тъй като ръководството на компартията не получава от съветския спортен комитет гаранции за победата на отбора. Състезанията с норвежците в собствената им родина действително не са лека работа. В Осло местните напълно се реваншират за неудачното представяне в Сен Мориц-48, изпреварвайки всички конкуренти по медали.
Олимпиадата е организирана отлично, което значително вдига летвата за всички бъдещи домакини. Разширява се програмата и женското присъствие - спортистките получават шанс и за ски бяганията, докато алпийците се състезават вече в 3 дисциплини: спускане, слалом и гигантски слалом. Във фигурното пързаляне машини отчитат гласовете на съдиите, което значително ускорява процедурата по оценяването.

Кралски особи променят програмата

Характерна особеност в навечерието на церемонията по откриването на VI зимни олимпийски игри през 1952 г. е организирането на църковни религиозни служби. Те се провеждат в различни събори и църкви в столицата на 14, 24 и 25 февруари. Поканени са спортисти, треньори и официални лица от всички страни участнички в игрите.
Други промени в програмата на церемонията настъпват във връзка с внезапната кончина на 6 февруари на краля на Великобритания Георг VI. На спешно заседание на Организационния комитет на олимпийските игри, състояло се на 8 февруари, са поканени ръководителите на делегации от Великобритания, Австралия, Канада и Нова Зеландия, т.е. Британската общност, за да обсъдят корекции в церемонията по откриването на игрите. Разработени са следните предложения за промяна на програмата: Игрите да бъдат открити от принцесата на Норвегия и членовете на кралското семейство на Белгия, държавните флагове на страните участнички да бъдат спуснати, а представителите на отборите от Британската общност да носят черни траурни ленти.

Фигуристка стига финал на Уимбълдън

През 1952 г. Жанет Алтвег е вече опитна фигуристка, която печели не само златото в Осло, бронза в Сен Мориц-48 и златото на световното през 1951, но и лаврите на двукратна европейска шампионка през 1951 и 1952 г. Алтвег е родена в Индия, но израсва в Ланкашър, Англия. На 8 г. стъпва на кънките, като активно тренира и тенис (стига до финал на Уимблълдън през 1947 г.). Впоследствие се съсредоточава изключително върху фигурното пързаляне. След победата в Осло Алтвег изоставя кариерата си на фигуристка и започва работа като преподавателка в детски приют в Швейцария. Жанет има 4 деца, като дъщеря й Кристина става световна шампионка с отбора по кърлинг.

Снежинки  
 
На бялата олимпиада през 1952 г. за пръв път се провежда факелна щафета. Факелът е символ не само на древна Гърция, но и на Норвегия. В течение на много столетия факелният огън са носели норвежките скиори, които тръгвали на далечен път от своите родни места. Щафетата стартирала от селището Моргедал, което се смята за люлка на ски спорта. Именно тук се раждат ски бяганията, ски спортът, ски скоковете и дори ски екипировката. Маршрутът на факелното шествие стартира зад полярния кръг и прекосява цялата страна. Пламъка от Олимп носят знаменити победители от минали олимпиади - скиори и кънкобегачи, като накрая, на 14 февруари, Ейгил Нансен, внук на легендарния полярен изследовател Фритьоф Нансен, запалва огъня на олимпиадата.
* * *
Игрите в Осло откриват ерата на "кенийските скиори" - представители на топли страни, чиято липса на конкурентоспособност и безпомощност на трасето предизвиква умилението на публиката. Представителят на Гърция в слалома Антин Милордос пада 18 пъти на трасето с дължина 400 метра, но въпреки това обира аплодисментите на публиката.
* * *
Куриози стават и в бобслея. Немският отбор усеща, че преимуществото в ледения улей принадлежи на едрите спортисти. Екипажи от ГФР бързо реформират своите състави и на старта излиза отбор, чието общо тегло надвишава 500 кг. Супертежкият боб с лекота изпреварва най-титулуваните до този момент бобслеисти - американците. Впоследствие международната федерация по бобслей въвежда ограничения за теглото на спортистите.
* * *
В Осло се провежда първият (и последен) турнир по бенди (хокей с топка). Побеждава Швеция, над Норвегия и Финландия.
* * *
За Канада извоюваните златни медали в хокея са последни за ХХ век. На следващите турнири вече доминира СССР, като Кленовите листа се сдобиват с големия приз отново след половин век - през 2002 г. в Солт Лейк Сити.

Росен Бабоев
в-к 7 дни спорт
Събота, 6 Февруари 2010 г.

  Tweet