Най-успелият български скиор алпиец в прехода между първата и втората половина на ХХ век Георги Димитров-Гошето е роден на 10 април 1930 г. в Самоков. Още 12-годишен стартира на състезания с мъжете в Боровец, през 1949 г. побеждава за първи път в най-популярното състезание у нас за купата на в. "Отечествен фронт". В периода 1949-1962 г. печели 23 шампионски титли на България във всички алпийски дисциплини. Участва като състезател на олимпийските игри в Осло (1952), Кортина Д'Ампецо (1956) и Скуо Вели (1960), а като треньор на националния отбор мъже - и в Инсбрук през 1964 г.

Георги Димитров, снимка: личен архив

Най-големия си успех записва в Кортина Д'Ампецо: 6-и в алпийската комбинация, която важи само за световно първенство (най-добро постижение на българин и до днес); в отделните стартове: 13-и на слалом, 18-и на спускане (също остава най-добро българско класиране в дисциплината) и 34-и на гигантски слалом. Световен студентски шампион на слалом през 1959 г. в Закопане. Стартира в десетки състезания по най-известните писти на Стария континент и е признат за безспорно най-добрия алпиец в Източна Европа за своето време.

Връх в кариерата на Георги Димитров е бялата олимпиада в Кортина Д'Ампецо през 1956 г. За света тя остава като олимпиадата на Тони Зайлер, великия австриец, който печели и трите алпийски дисциплини. За нас обаче това са игрите, когато за първи път на белите писти един българин привлича вниманието - 13-и на слалом, 18-и на спускане, 6-и в алпийската комбинация, валидна тогава само за световно първенство! И това във времето,

когато в България има само един лифт

а децата (както и самият той) се учат да правят първите завои върху снега с добре излъскани... налъми.
"Най-силната ми дисциплина в Кортина беше спускането - казва Гошето, точно 51 години след паметните дни на пистата "Тофана". - По време на тренировките не се поклащах. Треньорът Любомир Врингов ми каза, че специалистите повтаряли непрекъснато, че №64 от българите се движи наравно с най-добрите австрийци, италианци, швейцарци, французи, канадци, американци. Но ние карахме ски, които при 60-70 км вече те хвърлят в небесата. За самото състезание имах №82. На старта беше минус 20 градуса и духаше силен вятър. Замръзвах. Изведнъж виждам при стартерите се натиска турчинът с №83. Съдиите едвам го изместиха, аз пък трябваше светкавично да стегна ските. Изнервих се страшно. Сигурно и затова направих грешка, която не допусках при тренировките. Ударих се в една бабуна, направих салто и се спрях в мрежите. Зад гърба ми бяха около 1300 м. Очилата ми се напълниха със сняг. Хвърлих ги и продължих. На финала ме посрещна генерал Владимир Стойчев (б.а. - тогава председател на БОК и член на МОК). От него разбрах, че преди падането ми шпикерът коментирал, че изненадващо един българин диша във врата на Тони Зайлер наравно с швейцареца Фелай и Молтерер, познат като Бялата светкавица от Кицбюел. Ако имах нормални ски, можех да вляза в тройката или да съм веднага след призьорите", завършва емоционално Гошето.
13-ото място на Георги Димитров в слалома е изумителен за времето си резултат. То бе надминато едва четвърт век по-късно от Петър Попангелов, който завърши 6-и през 1980 г. в Лейк Плесид и повтори постижението си 4 години по-късно в Сараево'84. Още по-невероятно изглежда това 13-о място, защото е извоювано с "3-годишни дървени кестлета. Те щяха да се разпаднат още малко. Ако не им бях направил "мустак" в средната част (б.а. - спецтехника при точенето на кантовете), нямаше да мина и 10 врати", пояснява Гошето и добавя: "Дървената ска се кара състезателно най-много 10 дни. Звездите идваха тогава с пакети по няколко чифта само за едно състезание."
Големите шампиони понякога ни изненадват със своя градация на успехите. Въпреки фантастичното си представяне на олимпийските игри в Кортина Д'Ампецо Георги Димитров е категоричен, че най-големият му успех е класирането на 7-о място на гигантския слалом в Мадона ди Кампилио година по-късно. Италиански мултимилионери, амбицирани да наложат известния курорт и като състезателен ски център, канят през зимата на 1957-а целия световен елит. Заминава и нашият отбор.
Пистата за гигантски слалом е необичайно дълга за съвременните измерения - 2600 м и денивелация над 560 м. Стартът е само в един манш, участниците са 165(!). Когато Георги Димитров финишира,

чува възгласи от трибуните "Браво, браво"

Пред него са само 4-има австрийци, начело с победителя Егон Цимерман, французинът Шарл Бозон (втори) и местният любимец Бруно Алберти, който го е изпреварил за 6-ото място само с една десета. Всички го поздравяват, а звездата на словенците Тино Мулей го псува по балкански и го пита, къде се е научил да кара толкова добре. "В Бинтебург (т.е. Самоков), на 60 км от София", отговорил му нашенецът. Георги Димитров се вълнува най-много, когато говори за приятелството си с Франсоа Бонлио. Веднага след като печели олимпийската титла на гигантски слалом в Инсбрук през 1964 г., французинът му подарява пуловера си, с който е направил шампионското спускане и върху който бил окичил златния медал. Всички приемат жеста на шампиона като уважение към най-добрия алпиец от Източна Европа в средата на миналия век.

Хайк Вахрам
в-к 7 дни спорт
Събота, 6 Февруари 2010 г.

  Tweet