На 15 февруари 1980 г. бях сутрешен дежурен в спортната редакция на "Хоризонт". Беше петък, а през нощта в Лейк Плесид Иван Лебанов бе донесъл на България първия олимпийски медал от зимни игри с 3-ото си място в ски бягането на 30 км. За съжаление ние нямахме пратеник в Лейк Плесид и след бюлетина в 7 ч. започнах да търся по телефона треньорите, които създадоха големия скиор - семейство Мария и Георги Стамболови. Свързах се във Велинград с Мария и една минута от интервюто с нея се излъчи в обедния бюлетин, в 12,00 ч. Оказа се, че за разлика от повечето специалисти Стамболови са очаквали Иван да направи нещо хубаво на 30, а не на 15 километра. Нормално, никой не го познаваше по-добре от тях.
Иван спечели бронза в ранния следобед на 14 февруари, а не на 13-и, както твърдят някои. Но
разминаването идва от голямата часова разлика
По тази причина за успеха на Лебанов в България знаехме само в спортните отдели на няколко медии. От последните емисии на радиото и телевизията го научиха и най-верните почитатели на ски спорта, а във Велинград родителите на Иван вече посрещаха у дома си първите гости...
Каквото е за спорта ни първият олимпийски медал на боксьора Борис Георгиев-Моката (бронз от Хелзинки'52), същото е за ските и за зимните спортове медалът на Иван Лебанов. Скромният му бронзов блясък има стойността на злато по пътя към следващите ни значими олимпийски успехи на зимни игри.
Няма нищо пресилено това да се нарече подвиг
защото по-слабата оценка просто няма да е справедлива. Не може да не е подвиг да победиш авторите на състезателното ски бягане - скандинавците, за чиито предци то е било най-напред жизнено необходима част от стремежа за живот в тежките северни условия. Поради което и сега е съществен дял от цивилизованото им всекидневие в общуването с дълготрайната зима. А природните условия, улеснената от високия стандарт екипировка, училищната почит към спорта, семейната и националната традиция - всичко това е под държавна грижа. И е превърнало ски бягането в неотменим социален феномен. Поради което не бива да ни учудва, че и държавни глави на тези страни са били участници в най-тежкото (80 километра!) състезание на света "Ваза Лопет" в Швеция. Но никой от световноизвестните авторитети на скандинавци
не можа да победи нашия Иван, а той ги победи всичките
Това бяха: Васберг и Лундбег (Шв), Кирвисниеми, Питканен и Мието (Фин), Бро, Ериксен и Аунли (Норв), както и всички други претенденти за медалите. Пропусна пред себе си само Зимятов и Рошчев (СССР), като трябва да се припомни, че шампионът Зимятов стана един от героите на игрите с 3-те си златни медала (още на 50 километра и от щафетата 4 по 10 километра).
На 15 километра Иван също бе близо до най-добрите, стана 15-и, и само с това да се бе завърнал, пак заслужаваше добри думи.
Основното отличително качество в начина на бягане на Иван му бе дадено от Господ - много здрави ръце и силен раменен пояс. И освен че ги имаше, той ги и доразви много повече от своите съперници и затова относително леко наглед изминаваше километрите. Преобладаващата част от неговата движеща мощ идваше от силните тласъци на щеките. Това е причината някои специалисти да оприличават неговия стил като "бягане с ръцете".
А той започва да заяква още в детските си години във Велинград, където Лебанови се местят от родното му село Гостун, Благоевградско, през 1965 г. Първото си участие в състезания по ски бягане прави, когато е 10-годишен, макар че едната му ска се откача и пристига на финала само с другата, придружаван от майка си... Треньорите, които откриват Иван, Мария и Георги Стамболови, създават фундамента, от който тръгва първият ни олимпийски медалист от зимни игри. Освен тях голяма заслуга за неговото израстване има треньорът Стефан Митков, когато Лебанов влиза в казармата, а в националния отбор Ангел Митов, както и руснакът Виктор Риженков в сътрудничество с Георги Зографов.
Олимпийският бронз на Лебанов не идва от нищото. Започва с балкански титли за юноши от 1974 до 1976 година. Голямото му начало е
първата световна титла за България в ски спорта
макар и за младежи. Това е златото на 10 километра от световното първенство по северните дисциплини за младежи в Сен Кроа (Швейц) през 1977 г. Многобройни са победите му у нас, включително и като юноша с титли при мъжете. Той е и два пъти световен студентски първенец на 15 километра: от Универсиадата през 1978 г. и от тази през 1981 г. Много силен за него е предолимпийският сезон 78/79, когато в турнира за Световната купа има три класирания сред първите десет и е 9-и в крайното подреждане. И то при положение че стартира само в по-малко от половината от всички състезания. Големият му авторитет е основната причина ФИС да възложи на България две домакинства от турнира за Световната купа по ски бягане: на Юндола през 1981 г. и на Витоша през 1985 г.
Днес Иван Лебанов е кмет на Велинград. Той е първият почетен гражданин, който оглавява общината.

Дават му москвич за медала

За историческия бронз от Лейк Плесид Иван Лебанов получава от държавата един москвич. "Бяха ме забравили в списъка на наградените и получих колата цяла година по-късно", спомня си Лебанов.
Днес, макар и достатъчно ангажиран като кмет, той продължава да следи спорта отблизо. "Не съм очарован от постиженията на нашите спортисти, но това е плод на една политика от години. Спортът не е на онова ниво, на което беше преди 1989 г. Като кмет на Велинград правя всичко възможно да подпомагам спорта на територията на общината. В продължение на две години бюджетът за спорт е завишен два пъти и половина, помагаме на 12 спортни клуба и се радваме на по-добри постижения. За съжаление нивото на ски бягането у нас е меко казано ниско, направо трагично. Можещите треньори или са пенсионирани, или работят на други места", споделя с горчивина Лебанов.

Асен Минчев
в-к 7 дни спорт
Понеделник, 15 Февруари 2010 г.

  Tweet