Всяка година по света се провеждат стотици треньорски курсове и семинари, разработват се учебни програми, присъждат се квалификационни степени, издават се акредитации, дипломи, сертификати...

Да оставим всичко това настрана.

Как се става успешен треньор? Кои треньори считаме за успешни? Кое е общото между тях?

В професионалното си развитие всеки успешен треньор преминава през 5 основни стадия.

Първи стадий: до 1 година треньорски стаж. Първи стъпки. На този етап нищо не знаете. Дори не знаете, че нищо не знаете.

Втори стадий: от 1 до 5 години треньорски стаж. Универсални треньорски решения. Прилагате еднотипен подход към всеки състезател, при всеки възникнал проблем. Вярвате във формулата „колкото повече, толкова по-добре“. Мислите си, че вашите методи са най-правилни и че вие сте единственият модел, който възпитаниците ви могат да следват.

Трети стадий: от 5 до 10 години треньорски стаж. Различни решения за различните проблеми. Вече сте наясно, че всеки конкретен случай изисква индивидуален подход. Познанията ви се разширяват и задълбочават. Боравите с разнообразни методи и знаете, че някои от тях са ефективни в специфични ситуации, но са неподходящи за други. Например тренировките за издръжливост нямат пряко отношение към стратегическите и техническите умения, към скоростта и лидерските качества.

Четвърти стадий: от  10 до 20 години треньорски стаж. Без изненади. Предизвикателствата по пътя ви са сведени до минимум, защото вече имате достатъчно опит, за да ги предвидите и избегнете. Умишлено провокирате проблеми, за да накарате състезателите да предложат решение.

Пети стадий: над 20 години треньорски стаж. Диалогичност. Взаимодействието ви със състезателите се свежда до сътрудничество и диалог. Знаете, че тандемът треньор-състезател е ползотворен и за двете страни и че в процеса на тренировка можете както да споделите знанията, така и да научите много неща.

И сега идва най-важното: в наши дни треньорската професия ви дава възможност да извървите тези пет стадия за двайсет години или за двайсет минути. От вас зависи дали ще надграждате опита си сезон след сезон, или ще си спестите всички проби и грешки, вълнения, разочарования и провали.

Как?

Направете списък на петтте най-важни качества на треньора – така, както ги виждате вие.

Какво ще напишете? Може би нещо такова:

1. Комуникативни умения.
2. Педагогическа подготовка.
3. Лидерски качества.
4. Любов към спорта.
5. Заразителна мотивация.

   Или:

6. Техническа подготовка.
7. Задълбочени познания в областта на съответната спортна дисциплина.
8. Задълбочени познания в областта на спортната медицина. 
9. Енергичност.
10. Желание за професионално усъвършенстване.

    А какво да кажем за:

11. Опит.
12. Инициативност.
13. Стремеж към победа.
14. Акуратност.
15. Себеотдаване.
16. Мислене в перспектива.
17. Решителност.
18. Професионална етика...

Качествата са толкова, колкото и треньорите по света. Но едно е най-важно от всички: креативността.

Разбира се, много по-лесно е да разчитате на познати, изпитани средства, отколкото да разработвате нови, но в тази професия креативността е необходимо условие за успех. Трябва да се учите много по-бързо от своите конкуренти и да разполагате с похвати, които за тях все още са неизвестни.

Едно време основното преимущество на треньора в това отношение се определяше от достъпа му до специализирана информация. Източниците бяха малко, разпространението им – неефективно, не съществуваше интернет и треньорите разполагаха с много повече време, за да спечелят преднина пред своите колеги.

Сега надпреварата се развива буквално с всяка минута. Ако на днешната тренировка приложите иновативен метод за обучение, утре може да го видите в интернет, заснет с мобилен телефон от някой родител или турист; революционната ви идея ще попадне в развлекателни сайтове и социални мрежи и след броени часове преднината ви пред конкурентите ще е равна на нула. Ето защо трябва непрестанно да търсите нови посоки и да тествате нови похвати. Рутината ви дава основа, но единственият ви трамплин към победата е креативността.

ProCoach
08 май 2011 г.

следва: На пет крачки от върха - част II

  Tweet