Находчива идея на австриеца Дитрих Матешиц доведе до създаването на фирмата за енергийни напитки „Ред Бул” през 1987 г. Но още по-новаторски се оказа неговият маркетинг, основан върху спорта и определен стил на живот, който Матешиц въплъщава идеално.

На 67 г. милиардерът продължава да стои начело на своята компания и все така с жар защитава ценностите, в които вярва. Въпреки нежеланието си да дава интервюта той охотно разговаря с „Екип” в Залцбург в своя офис в „Хангар 7”, където колекцията му от самолети е редом до неговите болиди от Ф1.

Той е различен от медийната представа за него, която понякога се предлага по изпитаната формула „милиардер + симпатичен 60-годишен тип = студена пресметливост + надменност”. Босът на „Ред Бул” се оказва внимателен и любезен. „Мразя да се изтъквам и няма какво да крия”, признава той преди първия въпрос.

Обикновено, когато някой индустриалец или бизнесмен инвестира в спорта, хората започват да го виждат често и навсякъде. Докато вие сте рядко дискретен...
- И каква ще е ползата, ако започна да се показвам или да се изказвам? Не съм задължително присъствие на събитията, които организираме, или в отборите ни във Формула 1. Не съм нито експерт по стратегиите, нито по технологиите. Посещавам 3-4 Гран при всяка година, защото това е най-малкото, което съм длъжен да направя за отбора. Смятам, че е важно да отдам дължимото за работата и представянето на отбора, не смятате ли? Но не и да показвам физиономията си по телевизията. Няма какво толкова да правя на състезателната писта, защото винаги си казвам, че мога да бъда по-полезен другаде.

Логото на „Ред Бул” се появи за пръв път в големия спорт преди доста време...
- Преди 17 г. във Формула 1 със „Заубер”. Петер (Заубер, швейцарският шеф на отбора) ми беше приятел тогава.

Заради приятелството ли влязохте в спортното спонсорство?
- Да кажем, че бе точно така в самото начало. Първите години дори не мога да нарека това спонсорство, защото ние давахме по-скоро джобни пари. Действахме в Австрия и повечето спортисти с логото на „Ред Бул” бяха по-скоро приятели. Моите приятели практикуваха екстремни спортове: скално катерене, сноуборд, плувен маратон, алпинизъм, маунтийн байк... И ние ги подпомагахме колкото можем.

Вие дори посещавахте състезанията им?
- Да. Та как може да не посещаваш подобни събития на открито, където чувстваш свободата, щом си роден в Австрия? Нямаме умора да кръстостваме планините със ски и с колело, катерим ги по всички възможни начини. Това са нашите корени. И тези на „Ред Бул”, разбира се. Нищо не се е променило. Нашата философия си е същата от самото начало: ние не следваме общото русло. Ние си доставяме удоволствие, ние изследваме. Когато изберем да правим нещо, то не е за да скучаем, нали?

Вие не следвате обичайното русло, но „Ред Бул” все пак проби във Формула 1 и във футбола.
- Да, но по-късно, защото в началото не можехме да си ги позволим. Но нашият подход в тези два големи спорта е същият, както във всички останали – различен от подхода на традиционните спонсори.

Именно затова не се ли опасявате, че вашите методи, акцентът към определени дисциплини, накрая ще започнат да пречат?
- О, не! Единственото, което правим, е да даваме нови насоки на обичайното спонсорство. Във Формула 1 например аз в никакъв случай не бих наел специализирана агенция, която на всяко Гран при да засича с хронометър колко пъти е излъчено по телевизията логото на „Ред Бул”! Не и не. Въобще не ме интересува да давам пари, без въобще да мога да контролирам използването им. Да завися от решенията на президент, който може дори да не е президент, да завися от философия, която не е добра за спортистите, да завися от лобисти – не, мерси! Това, което аз искам, когато инвестирам в някаква дисциплина или спортно събитие, е да нося отговорност от А до Я. Да бъда отговорен за успеха или за провала. Каква е ползата да се ангажирам във футбола, ако целта ми е само да залепя логото „Ред Бул” на фланелката на играчите? Ние ръководим клуба. И този подход важи навсякъде: в хокея, във въздушните надпревари, които организираме, в нашия шампионат Х-Файтърс (мотокрос фрийстайл), скоковете във вода от скала, навсякъде. В Заубер аз не можех да влияя върху съдбата на отбора, защото там бях само спонсор. Обаче накрая „Ред Бул” изкупи "Ягуар” (в края на 2004 г., после Минарди в края на 2005 г., който стана през 2006 г. Торо Росо). И ето: ние бяхме световни шампиони за 2010 г. Надявам се да станем и този сезон. Какво друго да ви кажа? Ето това е начинът, по който обичам да върша нещата.

Как избирате, когато трябва да се ангажирате в тази или онази дисциплина? Все пак между Формула 1 и надбягванията по лед има огромна разлика...
- Това е така. Но интересът и подходът на „Ред Бул” са все същите: проучваме, изслушваме, анализираме, и то не заради принципа да поставим всичко под въпрос, а от стремеж да се справим добре. Ако има начин да покажем изобретателност и новаторство, да направим повече шоу, да бъдем по-рационални, по-интелигентни, по-оригинални, е, тогава това е добре за нас, макар да не е така за повечето хора, но само за нас, тогава е окей. И се включваме. А успехът или провалът ще отсъдят дали сме били прави, или не. Но щом веднъж се ангажираме, то не е половинчато. Никъде не тръгваме с колебание.

Има ли дисциплини, измислени от „Ред Бул”?
- Честна дума, дори нямам понятие. Дали наистина сме открили такива? Има толкова хора, които правят открития, без дори да се знае...

Живеем в общество със свръхсигурност...
- Така ли смятате? Но ние не сме свободни в това общество. Ние сме ръководени, манипулирани, прозрачни.

Горе-долу това исках да кажа...
- Е, в такъв смисъл съм съгласен с вас. И осигуреност съвсем не значи сигурност. Обществото е пълно със забрани, принуди. А аз съм твърдо против това. Аз не обичам такъв тип общество, нито този начин на живот. Не вярвам в нагаждането, в конформизма. Аз вярвам в личната отговорност на всяко човешко общество. Аз нямам нужда от едно правителство, което да ми сложи синя униформа, за да се различавам от моите врагове, които са в червени или зелени униформи. За мен отговорността е основно право и задължение. Разбира се, има нужда от законова система, от правила, за да живеем в общество. Но аз съм за това всеки от нас да има право да бъде отговорен за своя собствен живот. Обаче нашето общество не обича хората, които нямат задължения към никого, свободните, независими и критични личности.

Но вие, като шеф на едно гигантско предприятие, можете ли да си позволите да залагате вашия имидж или този на марката ви, която е неизменно свързана с вас?
- И защо не? Аз не играя. Аз съм си аз. Това е предимството да не си зависим от никого. Аз мога да кажа, да мисля и да правя това, което искам, според моите възможности и с пълна отговорност. Хората вече не смеят да опитат нищо ново. Те дори нямат смелостта да изразят мнението си: първо, защото предварително мислят за последиците и поради това си мълчат. Аз виждам как някакви маркетингови съображения могат да ми попречат да бъда това, което съм или което сме ние в „Ред Бул”. Аз нямам какво да крия. Ако има някакви истини, които да изразя, макар те да са срещу общоприетото мнение, аз ги изричам, било то пред портиера или пред премиера. Това е някаква форма на гражданска смелост, нали? Каквато трябва да има всеки един.

„Ред Бул” е предимно ангажиран в рисковите спортове. Нека да си представим някакъв тежък инцидент при скок от скала или във Формула 1, в Х-Файтърс, в състезанията със самолети: не се ли опасявате от отрицателния отзвук?
- Ммм... Общественото мнение ще ни посочи с пръст. И какво от това? Аз не се страхувам от общественото мнение. Винаги е имало и винаги ще има добронамерени и благоразумни хора, които ще кажат: „Вижте, аз нали ви предупредих, беше ясно от самото начало...” Нека сега да говорим за това, което е важното: за спортистите. Нашите спортисти, тези, които дойдоха при нас, тези, които ни писаха: „Бих искал да се присъединя към семейството на „Ред Бул”, за мен ще бъде огромна привилегия, какво да направя?” Тези хора, а техният брой възлиза на 600 души в цял свят, те имаха своята страст и я упражняваха далеч преди пътищата ни да се пресекат. На 12, 13, 14 г. те вече са мечтаели за скално катерене, за скок от скала, за самолет, за мотокрос. Или вече са ги практикували. Те вече са го имали този вкус към големия риск. Към интелигентния, към изчисления риск. Ние не поощряваме безразсъдни или налудничави проекти. Точно защото ние сме отговорни хора. Идеите на нашите спортисти ние ги проучваме съвместно с тях. Анализираме, планираме, подготвяме. Рискът се преценява и правим всичко възможно да го сведем до минимум. Но не и да го елиминираме напълно. Защото той е неразделна част от живота. Пресичането на шосето е опасно. Да караш ски, да се качиш на самолет, да караш колело – всичко това е опасно, ако погледнем на нещата от този ъгъл. Аз дори не съм сигурен дали това да си елитен спортист или екстремен спортист има повече рискове, отколкото да водиш нормален живот.

Значи вие не си казвате: „Ред Бул” рискува да намали продажбите на своите напитки, ако се случи нещо с някой от нашите спортисти?”
- Ако на някой му се случи нещо някой ден, и вие, и аз знаем как хиляди журналисти ще напишат своите големи заглавия за това, вероятно така - „Ред Бул” е отговорен”... При цялото ми уважение към медиите, аз също така зная, че няма нищо по-остаряло от вчерашен вестник. Така си е. Артистите си имат една стара поговорка: когато получат критика, те казват: „Няма страшно, щом вестникът поне е изписал правилно името ми!” Не считайте това за цинизъм. Просто за форма на мъдрост. Аз, когато видя успеха на някой, казвам: „Браво, късмет, продължавайте така.” Защото от това изпитвам искрено удоволствие. Аз не се стремя да омаловажа постигнатото от другите; аз не се радвам, ако им се случи нещо лошо; аз не ги съдя.

Кажете ни, каква е разликата между вашите два свята: бизнеса и спорта?
- Няма разлика. Те очевидно са свързани. Проблемът според мен е, че светът на бизнеса няма позитивен отзвук в пресата. Никой не иска да вярва, че човек може да преуспее с честност и последователност. Аз имам принципи, имам правила в живота. Аз мога да твърдя, че съм успял, защото ми хрумна една добра идея, защото имах въображение, защото работих много здраво, наистина здраво, и защото „Ред Бул” разви оригинален маркетинг. Компанията „Ред Бул” е нещо точно и ясно: ние няма какво да крием, нямаме куп пари в някой данъчен рай, нямаме тайни в организацията. Не участваме в спекулации. Пак ви казвам: когато си честен със себе си, външният свят няма с какво да те уплаши.

Кои са ценностите, които бихте искали „Ред Бул” да наложи?
- Ето един принцип: да правим нещата добре или въобще да не се захващаме с тях. Оттук произтича всичко останало: трябва да успееш с изкуство и стил. Аз вярвам в лоялността, в откритостта, като те не са несъвместими с борбеността. Аз не задължавам никого да търси сблъсъка, нито да се хвърля в предизвикателства. Но онези, които искат да го направят, онези, които искат да премерят себе си с времето, с дистанцията, с дължината, с височината или какво ли не още, тези хора влизат в нашите критерии. Какъв е смисълът да организираш олимпийски игри, ако спортистите нямат желание да ги спечелят?

Значи вие не считате, че „важното е да се участва”...
- Не. Със сигурност. Как може един млад пилот да дойде някой ден във Формула 1 с подобна идея в главата? Това е напълно абсурдно. Всички пилоти, които отиват във Формула 1, са вече шампиони. Всички те вече са триумфирали много пъти – на картинг, в долните Формули, Формула Рено, Формула 3... Всички тези младежи имат опит. Когато те преминат във Формула 1, те влизат в друго измерение. Те се присъединяват в клуба на големите майстори. Но ако те нямат тази цел от самото начало и убеждението, че могат да я достигнат, тогава трябва да се насочат към нещо друго – да станат политици, адвокати... Но в никакъв случай спортисти.

Може ли да се каже, че Себастиан Фетел олицетворява идеалния спортист на „Ред Бул”?
- Не може да се сравняват различните ни спортисти. Както не може да се сравняват дисциплините, в които сме се ангажирали. Себастиан е свръхталантлив, той е симпатяга, много интелигентен, с невероятно чувство за хумор, изключително амбициозен и силен. Освен това той е лоялен. Той е Себастиан Фетел. Но със своя стил и в техния спорт ние имаме много други изключителни момчета. И момичета. Алпинисти, катерачи, скачачи... Различни личности, характери, някои по-затворени, защото тяхната дисциплина го изисква. Но всички те са невероятно силни.

Четох веднъж в един очерк за вас, че вашият герой е бил Зевс. Защо?
- Зевс? Зевс? От вас го научавам! Честно ви казвам, той сигурно е доста шик, този тип. Но аз не виждам връзката. Не, няма да търся модел или герой сред античните богове. Аз не съм толкова сложен. Аз живея моя живот. Наслаждавам му се максимално. Аз бачкам. Аз обичам това, което върша. Аз съм много обикновен тип. Наистина много семпъл.

Ан Жюнтини
в-к „Екип”
превод в-к 7 дни спорт
Понеделник, 8 Август 2011

  Tweet