Голяма цветна снимка със ски "Младост" от фотограф на в. "Старт" украсява дома на Борислав Киряков в Чепеларе. В слалома на олимпиадата в Сараево 1984 той финишира 15-и. Но името му остава в сянката на Петър Попангелов, който е 6-и в същото състезание. Киряков пази още пуловера от специално трико на италианската фирма "Силви", с който се състезавал.

Всичко друго е в музея на ски спорта в Чепеларе, където са отличията на всички изявени спортисти от този край. На 18 г. през 1980 г. Киряков завършва спортното училище и влиза в националния мъжки отбор по ски. Тогава става два пъти балкански шампион в конкуренция със сърбите, които са световна сила за времето. На балканиадата 1983 г. бие Боян Крижай, носител на Световната купа на гигантски слалом.

Какво си спомняте от зимните игри в Сараево 1984?
- Тогава бях на 21 години. Напрежението беше голямо, но бях добре подготвен и очаквах моето име да е на първата страница на протокола. Още си го пазя. В първия манш бях 21-ви, а във втория атакувах с динамично каране и завърших 15-и в крайното класиране. Помня, че първо и второ място заеха братята Фил и Стив Мер. И за наша радост бяхме и двама българи. Пепи Попангелов влезе в шестицата. Австрийският треньор дойде и лично поздрави моя треньор Георги Милушев, защото двама българи в 15-ицата си беше сензация. Те знаеха, че у нас няма сняг целогодишно.
84-а беше най-успешната година в моята кариера. Спечелих 16 старта в България. Завърших 7-ми на европейска купа. Много ми се удаваше Супер Г. За първи път Супер Г се проведе в Сан Сикарио (Ит) през 1983-а и от следващата на всички световни купи започна да се кара тази дисциплина. На Олимпиадата в Сараево още не беше в програмата.

Какво получихте за 15-ото място в Сараево?
- От Българска федерация ски получих само потупване по рамото и снимка пред сградата на БСФС в София.
Премия взех от фабриката за ски в Чепеларе. Директорът Кръстьо Вангелов ми връчи 5000 лева. Защото аз бях единственият скиор на Олимпиадата, който караше със ски "Младост", българско производство. С парите си купих първата кола - бяла "Лада 1500". Беше голяма радост и гордост за мене. И до ден днешен г-н Вангелов спонсорира и помага на ски спорта.

Кръстьо Вангелов продължава ли да е шеф на фабриката?
- Да, той е изпълнителен директор. От 2 г. я притежават финландци и фирмата се преименува в "Амер спорт". Произвеждаме 700 хиляди чифта алпийски ски "Атомик" и "Саломон" за износ.

А пазите ли ските "Младост" от Олимпиадата?
- За жалост не можах. След края на моята кариера ги преотстъпих на Петър Дичев.

Какво стана с вашата кариера след успеха в Сараево?
- Останах още една година в националния. Карах и на Световното в Бормио, където бях 19-и на гигантски слалом. След 85-а спрях да се състезавам, защото от ръководството на БФСки казаха, че вече съм стар. Смешно!
Обявиха ме за стар на 22 г.в най-добрата ми физическа форма. Но такава беше политиката. Нали съм от Чепеларе, Родопите, на майната си - Бог високо, цар далече. Не искаха да има кадърни скиори. Затова се получи и този отлив, повече от 20 г. на световния подиум няма българи.

С какво се занимавахте, след като ви махнаха от националния отбор?
- Завърших Висшия институт по физкултура (ВИФ). После се преквалифицирах в диджей. Моето друго хоби е музиката. Обичах да танцувам, да скачам, да играя. Около пет години работих по дискотеките в Пампорово.
След това пак се върнах в ските. Бях треньор в Чепеларе и председател на местния ски клуб. Привлякох и моя треньор Георги Милушев. От възможни 100 медала във всички възрасти ние спечелихме 72. Чепеларските деца бяха шампиони на България от 2001 до 2006 г. После ни удари кризата, нямаше пари и преустановихме работата в ски клуба. Преминах в спортен център Чепеларе, пистата "Мечи чал", където се изгради модерен ски лифт, поставиха се оръдия за сняг. Посрещам туристите в скиорната, оборудвам ги с нови ски от фабриката в Чепеларе, давам им наставления, уроци.

Има ли спортни традиции в семейството ви?
- Кирякови са най-големият род в ски спорта в България. Три поколения поред скиори професионалисти на републиканско ниво. Баща ми Костадин Киряков и чичо ми Васил Киряков са били известни ски бегачи. Леля ми Мария Кирякова е била алпийка. Има международни отличия. По-късно се омъжва във Велинград и става треньорка на ски бегача Иван Лебанов.
Моите две дъщери Николина и Борислава също бяха добри скиорки. Голямата би Шарка Захробска на купа "Бамби" 2004 г. А после чехкинята стана двукратна световна шампионка при жените.

Един от вокалистите на "Юрая Хийп" Джон Лоутън ви беше гост миналата неделя.
- С него бяхме цял ден, разговаряхме на немски. Жена му е германка. Качих го на лифта, разведохме го на пистите. Обясних му за новите ни проекти - велопътеки и писта за маунтинбайк, изкуствено езеро. Лоутън беше възхитен от красотата на Родопите.

Потомък е на Капитан Петко войвода

Аз съм си кореняк, от най-старите чепеларски родове. Потомък на Петко Киряков, известен в историята като Капитан Петко войвода. От едно време сме си бунтари, смели души, обичаме свободата. Винаги са ме обвинявали, че съм бунтар. А аз просто съм откровен човек. Казвал съм и на предишния министър на спорта Весела Лечева, че големи спортисти не се откриват на жълтите павета в София. Талантите се раждат в малките градчета, където освен да се трудят няма друг начин да се преборят в тоя лош свят. Имаме много таланти в Чепеларе, но са дечица на бедни родители, които едва свързват двата края. Не могат за един обяд да им дадат парички, та камо ли да им купят ски екипировка. А тези, които имат, научиха децата си да стоят пред компютрите, да бъдат мързеливи.

Мара Калчева
в-к Стандарт
НЕДЕЛЯ, 16 Януари 2011

  Tweet