Баварският ски-курорт Гармиш-Партенкирхен кандидатства да бъде съвместен домакин за олимпийските игри през 2018 г., на които е бил домакин последно през 1936 г. по времето на нацисткия режим. Местни хора все още имат мили спомени от игрите, но малко се интересуват от неудобното минало на идиличния алпийския град.  

Студен вятър духа на ски-стадиона в Гармиш-Партенкирхен. Алоис Шварцмюлер, на 66г., е пъхнал ръце дьлбоко в джобовете на якето си. Туристи се разхождат по арената, едно от най-известните места за зимни спортни срещи в Германия. Алпийското световно пьрвенство по ски ще се проведе тук през 2011г., а турнирът по ски-скокове “Четирите шанци” наскоро привлече 25 000 фена. 

Посетителите разглеждат трибуните и поглеждат нагоре към слалом-пистата на планината Гудиберг. Група японски туристи се спира за снимка пред голямата шанца за ски-скокове. “А ето там, ако мога да привлека вниманието ви към това, се намира галерията на Фюрера”, казва Шварцмюлер.  

Шварцмюлер, обьрнат с грьб към шанцата, сочи към тераса над ресторант "Олимпия Хаус", който предлага гледка към цялата арена. “Там горе – ето къде стоеше той”, казва Шварцмюлер, който  е пенсиониран учител. Адолф Хитлер, придружаван от заместника си Рудолф Хес, носел тежко зимно палто, когато открил зимните олимпийски игри през 1936 г., най-голямото спортно сьбитие в Гармиш-Партенкирхен до днес.

Приятелска диктатура

По това време в Германия, противниците на нацисткия режим били убивани  или изпращани в концентрационни лагери. Анти-семитските закони от Нюрнберг били приети само 5 месеца по-рано. Но за 10 дена в баварския ски-курорт Гармиш-Партенкирхен, нацистите се представили пред интернационалната публика като приятелска диктатура. Половин милион посетители присъствали на игрите. Знаци, на които пишело “Евреите-нежелани”, които преди това били изложени на видни места по града, били премахнати до края на игрите.

Игрите от 1936 г. са обгърнати от тьмнина. Днес, летните олимпийски игри, които се провели в Берлин няколко месеца по-късно, са по-често свьрзваните с нацистите. Това от части е резултат от помпозното провеждане на летните игри от нацистите в столицата на немския Райх и на надутите образи от филмите на режисьора Лени Рийнфенщал. Но това също е и резултат от факта, че Гармиш-Партенкирхен е прикривал историята си с десетилетия. 

Градьт, една от най-посещаваните курортни дестинации в Алпите, може да се похвали с казино, изтънчени ресторанти и скъпи бутици, а ски-лифтът до Кандахар се смята за един от най-модерните в Европа. Гармиш-Партенкирхен и Мюнхен са подали молба да бьдат съвместни домакини на Зимните олимпийски игри през 2018 г. През февруари делегация, предвождана от германския вътрешен министър Томас де Мезиер и баварския губернатор, Хорст Зеехофер, отпътува до игрите във Ванкувьр, за да представят германския план, а през март първият официален пакет за кандидатстване ще бьде предаден на Интернационалната олимпийска комисия (IOC).

Поради офертата, Гармиш-Партенкирхен се стреми да подчертае значението на спортните постижения от 1936 г. Но гражданите на известната туристическа дестинация имат по-малък интерес кьм повторното изследване на политическите обстоятелства около игрите.

Няма нужда да се изследва миналото

Алоис Шварцмюлер сега стои пред източното крило на ски-стадиона. Преди години имало предложение да се построи музей и изследователски институт там, но проектьт бил изоставен, тъй като бил прекалено скъп. Шварцмюлер е уважаван човек в Гармиш-Партенкирхен, където представял лявата социал-демократическа партия (SDP) в градския съвет за 18 години. Той също прекарал много години, изследвайки нацисткото минало в родния си град. “Хората тук не изпитват нужда да се ровят в историята на града”, казва той.

Областта Верденфелзер, където Гармиш-Партенкирхен е разположен, била известна сред нацистките лидери. След неуспешния опит за преврат в Мюнхен, Херман Гьоринг избягал в Партенкирхен, където бил лекуван от огнестрелна рана. Бил обявен за почетен гражданин на града през 1933 г. Твърди се, че Хитлер искал да се сдобие с алпийско имение в района, но човекът, чиято ферма бил избрал, не искал да я продаде и Хитлер трябвало да се примири с оттеглянето си в планината Берщесгаден.

За нацистите олимпийските игри в Бавария били генералната репетиция за летните игри по-късно същата година в Берлин. Селата Гармиш и Партенкирхен били насилствено обединени. Алпийската панорама, която включва най-високия врьх на Германия, Цугшпитце, представлявала внушителен декор за игрите. Вьпреки това, организаторите се опасявали от прояви на бурен анти-семитизьм в района. 

Широко разпространен анти-семитизъм

Малко след като нацистите идват на власт през януари 1933 г., се полагат усилия от страна на местните власти да се затрудни движението на евреите в областта, окачват се сьобщения и знаци, на които пише: “Евреите не са желани тук.” През 1934 г. “правенето на бизнес на еврейски език” било забранено, а евреите нямали право да наемат или купуват имоти в града.

Девет месеца преди започването на игрите дискриминацията срещу еврейското население станала толкова разпространена, че ръководителят на организационната комисия, Карл Ритер вон Халт, бил разтревожен и дал израз на притесненията си в писмо до вьтрешното министерство в Берлин. Халт подчертал, че не иска да бьде разбран погрешно – “Не изразявам притесненията си, с цел да помагам на евреите.” – но написал, че “ако пропагандата продължи в тази форма, населението на Гармиш-Партенкирхен толкова ще се разпали, че сляпо ще започне да атакува и нанася вреди на всеки, който дори само прилича на евреин.”

Преследването на евреите в алпийската идилия не останало незабелязано в чужбина. Английски  репортер, който пътувал до Верденфелсер преди започването  на игрите, заснел помещението на ски-клуба  на Партенкиркхен, където знак, на който пишело: “Тук е забранено за евреи!” бил окачен на стената. Снимката обиколила света. Бойкотно движение вече се било сформирало в Съединените Щати. Организационният рьководител Карл Ритер вон Халт имал опасения, че целият германски олимпийски проект можело да пропадне. “Ако се появи и най-малкото смущение в Гармиш-Партенкирхен, а това е нещо, с което всички сме наясно, няма да е възможно да проведем олимпийските игри в Берлин, защото тогава всички други нации ще се оттеглят от събитието.”

Берлин реагирал. Адолф Вагнер, дльжностно лице с висок пост в нацистката партия, заповядал всички анти-семитски знаци и постери да бъдат отстранени. Олимпийските игри вече можело да започнат. 

На кафе с Хитлер

Времето било необичайно топло за сезона малко преди церемонията по откриването, но след това температурите паднали точно на време за игрите. Когато Хитлер пристигнал сьс специален влак на правителството на гара Кайдзенбанд, точно на ски-стадиона, в 10:55 на 6 февруари 1936 г., на земята имало 20 см сняг. Според официалния доклад на олимпийските игри, който бил издаден по-късно, Хитлер бил поздравен с “ураган от радостни гласове крещящи: Heil!”

На церемонията по откриването, 1,100 атлети и длъжностни лица от 28 националности излезли на стадиона марширувайки. Много от тях протегнали десните си рьце за хитлерски поздрав пред VIP-трибуната. Уили Богнер, чийто син оглавява организацията отговаряща за офертата “Мюних 2018 г.”, изнесе олимпийската реч.

Спортният фестивал доставил на нацистите картините, които те искали да видят. Флагове със свастики се редяли по главните улици на града. Атлетите се представили по най-добрия начин, на който били способни, за да зарадват тьлпите. Франц Фнюр, местен жител на Берщесгаден спечелил златния медал на алпийската ски-комбинация, докато полският шампион Бронислав Чек изостанал назад, финиширайки на 20-то място.  

За награда  Фнюр по-късно бил поканен на кафе с Фюрера в неговото планинско убежище в Оберзалзцберг. Той също така се присъединил към СС.

Чек, обаче, станал член на група от съпротивата  срещу немската инвазия в Полша и работил като куриер. Той прекарвал тайно хора и важни документи през Татрите до Унгария, докато бившият му треньор, австралиец, не го предал на немците. Чек бил приет в концентранционния лагер Аушвиц като затворник номер 349. Той починал там на 5 юни, 1944 г., на 35 години. 

“Ние не подслаждаме нищо”

Олимпийските игри от 1936 г. помогнали за оформянето на бьдещещо на Гармиш-Партенкирхен. За града игрите поставили началото на един масов туризъм. Тази година, Гармиш-Партенкирхен празнува 75-ия си рожден ден. Вьзпоменателна книга беше отпечатана за 60-годишнината на олимпийските игри. Тя лежи на една маса в офиса на майор Томас Шмид, който наредил да я поставят там като доказателство. 

Шмид, на 48г., който е на служба от 2002 г., е смятан за модернизатор. Той залага надеждите си на спечелването на офертата за олимпийските игри през 2018 г., което  би донесло на града нови луксозни хотели, нов конферентен центьр и по-добра ж.п. връзка с Мюнхен.

Но какво да кажем за игрите от 1936 г.? Шмид настоява, че Гармиш-Партенкирхен е свършил  чудесна работа в справянето с  миналото си. “Ние не подслаждаме нищо, а говорим за проблема директно”, казва той, цитирайки възпоменателната публикация като пример. На корицата има ски-скачач във въздуха. Игрите от 1936 г. донесоха на Гармиш-Партенкирхен “световна известност и признание”, предшественикът на Шмид, Тони Нейдлинджер пише в увода, добавяйки: “политическите обстоятелства на времето усложняват начина, по който виждаме събитието днес.”

Останалата част от публикацията съдържа доклади за спортните събития, истории за германските атлети-звезди като Крищъл Кранц, носител на златния медал в алпийската комбинация. Политическите обстоятелства са замаскирани.

Под наблюдение

Това едва ли е изненадващо. Издателят бил историкът Герт Шудхолт, на 66 г., доведен син на бившия началник на нацистката преса Хелмут Шундерман. Шудхолд оглавява издателската къща Берг, която беше под наблюдение в продължение на години от федералното бюро по защита на конституцията, немската вътрешна разузнавателна агенция.

Той публикува книги, които дискутират отговорността на Германия за започването на Втората световна война и е сьветник на “Общество за свободен журнализъм”, най-голямата дясно ориентирана екстремистка културна организация в Германия. Той e прекарал няколко месеца в затвора през 1993 г. за отпечатването на статия от опровергател на Холокоста. Това било само 3 години преди да публикува вьзпоменателанта книга за Гармиш-Партенкирхен, същата книга, която майор Шмид сега рекламира шумно като доказателство за това колко впечатляващо добре се е помирил градът с миналото си.

Шмид казва, че това е първият път, в който той чува за всичките тези неща. Той изглежда смутен, когато чува историята.

Естествено възспоменателната книга не споменава за това, което се е случило в Гармиш-Партенкирхен след игрите. Анти-еврейските знаци били окачени отново. С идването си на власт през 1937 г., управниците  на курорта пьхнали бележки, на които пишело “Евреите не са желани” вьв всички брошури, изпратени до получатели в Германия. На 10 ноември, 1938г. на последната група от приблизително 50 евреи, живеещи в Гармиш-Партенкирхен, били дадени няколко часа да напуснат града. Някои се самоубили от чисто отчаяние. Местният вестник, Tagblatt, писал: “Сега отново сме само сред немци”.

Въпреки това IOC отново наградил Гармиш-Партенкирхен сьс зимните олимпийски игри през 1940 г., но игрите никога не се осъществили. Няколко месеца след решението на ICO, немската армия нахлува в Полша, отбелязвайки началото на Втората световна война.

Оронва се репутацията на града

Алоис Шварцмюлер все още има един от анти-еврейските знаци, които били разлепени в Гармиш-Партенкирхен. Една негова позната го намерила на тавана си и му го дала. Кръглият знак, изобразяващ свастика на жълт фон заедно с думите “Евреите не са желани”, би бил добър артикул за показване на официална изложба.

Но Шварцмюлер не мисли, че това някога ще се случи. Той  усеща, че градските официални лица са “сдържани и резервирани”, когато стане дума за миналото на нацистите. “Те се тревожат, че това може да навреди на репутацията на града”, казва Шварцмюлер.

Футболният и леко-атлетически стадион на Гармиш е добър пример за това. До преди четири години, арената все още носела името на президента на организационната комисия за зимните игри от 1936 г., Карл Ритер фон Халт. Член на ICO по онова време, Халт се присъединил към нацистката партия и SА, парламентарната организация на партията, три месеца след като Хитлер дошьл на власт.

По-късно като член на борда на директорите на Дойче Банк, той дарил средства от името на банката на група, наречена “Кръг от приятели на Хайнрих Химер”. Малко преди края на войната, началникът на СС назначил Халт за ръководител на главната спортна организация на Третия Райх.

След като един турист се оплакал, че стадионът бил кръстен на нацист от висок ранг, стадионът бил преименуван през лятото на 2006 г. Той сега се казва “Щадион ам Грьoбен”. Членове на градския съвет били уведомени чрез e-mail за преименуването на стадиона, което било направено тайно. Те сьщо така били инструктирани “да се въздържат от дискутирането на този проблем публично”.

ХРИСТИНА ВЕЛЕВА
sportal.bg

  Tweet