Всеки знае къде се намира връх Ком. Това се учи още в пети клас - от единия край на Стара планина е Ком, в другия - нос Емине. Малко хора обаче са ходили специално до Ком или специално до Емине, но някак си съчетанието "международен маршрут Ком - Емине" е познато дори сред онези, които не са почитателите на ходенето пеша из планините.

Разбира се, винаги има изключения. Като едни познати, които на двайсет и пет години трябваше да разберат, че става въпрос за две различни места, а не за един-единствен връх със странното име Ком и Емине. Който се намирал някъде из Централна Стара планина.

Затова за Ком ще се говори в единствено число. Върхът се издига на 2016 м в Западна Стара планина, на 16 км от Берковица и тук няма тълпи. Положението е ясно - мястото се знае само от ценители. Ценителите обаче не са много - ако се съди по номерата на колите, една много малка част от софиянци са се отказали от карането на Витоша или Боровец, за да минат през разбития път на Петрохан, после да катерят отново към Ком и накрая да направят двайсет-трийсет спускания.

По-често идват скиори от Враца, които смятат, че пистата тук е по-хубава от тази в Пършевица. Разстоянието от Берковица до Ком се минава с кола за двайсетина минути, пътят е хубав, тесен, с много завои, а край него поне на десетина места има подредени торбички с пясък. От Берковица до Ком човек минава и през всички климатични условия - долу в ниското е времето на дивия чесън и слънцето грее, а горе в мъглата се карат ски. Но едно от нещата, които си струват тук, са гледките. Мястото под Ком прилича на кратко посещение на друга планета - времето тече по-бавно и с него се измерва само разстоянието от връх до връх. Няма за къде да се бърза.

Ком не е популярен маршрут

Малко са хората, които се хвалят пред приятелите си, че отиват да карат ски под връх Ком. Сега тук има сняг, при това достатъчно човек да направи няколко пускания по пистата. На пръв поглед ски сезонът е пред края си - не е ясно дали след две седмици тук ще може пак да се кара. От друга страна, в планината това никога не е сигурно. Тинка и Златко Младенови, които са хижари в новата хижа "Ком", разказват, че за тази година сезонът вече е бил закрит. После паднал десет сантиметра сняг и всичко продължило.

Тук има алпийска писта с дължина близо километър, която тръгва от връх Малкия Ком (1959 м) и е заобиколена от смърчови дървета. Има и два ски влека, от които работи само големият обаче само когато се сформира групичка от поне десетина ентусиасти.

Сега снегът вече е тежък, на пистата започват да се оголват тревни участъци, а само стотина метра под нея снегът свършва внезапно и се показват минзухари. Още стотина метра по-надолу има зелени треви. Още стотина метра - и дърветата са цъфнали.

Въпреки това човек през цялото време има усещане, че се намира във високата планина - облаците над връх Ком почти не се вдигат и вали ситен сняг. Местните хора коментират със задоволство, че тази година лавината не е падала. "Има едно място, което си го знаем като Фунията, тръгва от билото, разширява се и събира много сняг. Сега има козирка, но още нищо не е тръгнало, а не и валял много нов сняг. Миналата година, като падна лавината, цялата хижа се тресеше", разказва Златко. А това дали е паднала или не лавината, е от голямо значение, защото означава, че черният пък между Ком и Петрохан е проходим още отсега. В други години това става едва към края на май.

Маршрутите

Разходката от хижа "Ком" до върха отнема два - два часа и половина за отиване и връщане. На двайсет минути от хижата се намира и т.нар. Вазов камък. "Историята е, че Вазов е обикалял в този район, а на въпросният камък се е спрял, съзерцавал гледката и е написал еди-кое си стихотворение", разказва хижарят и се смее. После става ясно защо - въпросният камък се намира в гората и трудно може да се говори за каквато и да било панорама. В местността Щърковица пък има скали, на които човек може да се катери, стига да има много голямо желание. Поради липсата на по-подходящи места местните планински спасители използват случая да се катерят там. Разстоянието до хижа "Петрохан" е близо три часа.

Живот във високото

Те са трима - Златко, Тинка и Златин. Златин е почти на четири години, кръстен е на баба си и дядо си едновременно и използва случая да дивее на високото. Всъщност причините са доста по-прозаични - в детските градини във Варна няма свободни места, затова бабата и дядото помагат при гледането на хлапето, докато майка му работи. "През седмицата тук почти не се качват хора. Но събота и неделя е пълно", обяснява бабата. И още отсега е готова да разказва колко красиво е тук, щом се стопи снегът - за плантациите с боровинки и за прохладата.

Под връх Ком има две хижи с едно и също име - "Ком", разбира се. Едната е по-стара, държи се от планинските спасители и се отваря само по предварителна заявка, когато горе се качват големи групи. Другата е нова - уютна и топла, има над сто места и столова, където всяка вечер програмата е една и съща - хората се събират край голямата печка, започват кротко с македонски песни и накрая завършват нощта с рокендрол в два след полунощ. А Златин се чувства тук в свои води. Телефоните на хижата са 0953/ 804 26 или 9887 227 213, а допълнително за справка за състоянието на пътя или условията горе може да се звъни в туристическия информационен център в Берковица, 0953/32 02.

Последният сезон

Пистите под връх Ком са гордостта на района. Северни склонове, сняг, който в добри години се задържа поне за пет месеца - явно това са причините, поради които следващата зима мястото под връх Ком вече няма да е същото. Златко и Тинка разказват, че до няколко месеца тук ще се работи по проект за създаване на нов комплекс "Ком". Разбирай  строителство на хотели, писти, лифтове, ресторанти, чайни и шосета. По план трябва да се изградят пет въжени лифта и един кабинков лифт от Берковица до горе.

Предвидено е изграждане на писта и стрелбище за състезания по биатлон на височина около 1000-1200 м надморска височина, писта за спускане с шейни и дори площадка за делтапланеризъм. Пистите трябва да са с дължина поне 15 км, а по-късно - да станат и повече. Според информацията на хижарите цялата хотелска част да бъде изнесена долу в града и горе няма да не се строи. Въпреки това те си знаят: "Това е последният сезон, в който това място е такова."

И още нещо - човек не трябва да вярва безрезервно на приказките, че някой е извървял маршрута Ком - Емине от край до край. За една част от хората Ком започва след Петрохан. "Дори трасето на офроуд състезанието "Ком - Емине" не минава през Ком", смее се хижарят.

Оля Стоянова
в-к Дневник, 05 април 2007

  Tweet