Пътят се виеше из безкрайните, глухи гори, сякаш се бе изгубил и се опитваше да достигне до някое населено място, за да попита за посоката, но такова все нямаше. Около нас се простираха само огромните и загадъчни лесове на Швеция и след всеки завой се надявахме да изскочи мотел, но надеждите ни оставаха напразни. Все някога щяхме да стигнем до някое стопанство, защото дърводобива е една от основните индустрии на Смоланд, която тук мирише на стърготини и ленено масло. Затова не е чудно, че Елмхълт е люлката на мебелите ИКЕА, където основателят на компанията Ингвар Кампрад отваря първият си магазин. Където и да спрете в Смоланд ухае сладко на борова смола и горчиво на бреза.

Но не зеленото, а червеното е цветът на областта. В червено греят боровинките сред зеления шубрак; няма друг окръг, който да е по-тясно свързан с боровинките от Смоланд. Тук тревясалите горски пътеки са обточени с камбанки, боровинки и гъби; чува се само шепотът на листата и бръмченето на дивите пчели. Под дебелите слоеве мъх времето е заспало дълбок зимен сън и е забравило да се събуди – тук всичко си е така, както е било и преди 200 години – провинциална Швеция, с червените дървени къщи, прозорците с бяла рамка и газения фенер над вратата. Уханието на горски цветя изпълва Смоланд – виолетки, детелини, анемонии ... Тук са и елфите... и троловете! Тук са народните обичаи и празници. Една традиционна страна, прегърнала иновациите, без обаче да забравя хората и корените си. Сякаш цяла Швеция се оглежда в Смоланд.

R.I.P (Rest In Peace)

Без да напускаме горите, които така или иначе продължават чак до тундрата в северна Швеция, минаваме покрай автоморга или нещо такова, близо до Рид, което е странна гледка. В подредена страна като Швеция, изведнъж се натъквате на безразборно разхвърляни ръждясали каросерии на отдавна забравени автомобили, през чиито прозорци са прораснали дръвчета, в ямите на фаровете им греят боровинки, а в изтърбушените седалки, засипани с пръст са се настанили удобно малки туфи полски цветя. Мястото е обявено за парк и е защитена територия.

Шведското знание

Известният шведски учен Карл Линей също е родом от Смоланд и докато сте тук, не пропускайте възможността да посетите родната му къща. В двора растат същите растения, които е изследвал и той. В дома му всичко е пресъздадено така, както е било, а онова, което не е запазено, е изработено наново по стария начин, на ръка. Обстановката е автентична, а най-интересна е лабораторията му. Любимото изречение на шведската екскурзоводка беше, че Линей със сигурност би разпознал къщата си, ако я види днес.

Когато Америка е била мечта

Смоланд е и една от областите, които е изпратила най-много свои съграждани в САЩ. Това научавате в Удвандрарнс хус. През 1850-1930 г. мечтата за по-добър живот в Америка е примамила 1.5 млн. шведи да опаковат оскъдната си покъщнина и да се качат на параходите за далечния континент. В южен Смоланд споменът за американската треска е повсеместен и т.нар. Емигрантски институт във Векшю се посещава годишно от стотици американци, които търсят шведските си корени. В Удвандрарнс хус е запазен и кабинета на писателя Вилхелм Мьоберг, описал истерията по Америка най-добре, тъй като я е изпитал на гърба си.

Тролове и русалки

Сагмузеум в Люнгби е задължителна спирка за всички, които пътуват с деца; пък и не само за тях. Още от вратата ви посрещат тролове и гноми, сирени и русалки, всички дивни същества, изпълващи страниците на приказките. Земята на Легендите е наситена с мистика, която ви кара да забравите реалния свят и да се потопите във вихрените борби между доброто и злото.

Този див, див запад

Шерифът и разбойникът воюват помежду си и в High Chaparral(Високият гъстак) – градът на Дивия запад в Смоланд. Барутният дим ви обгръща и куршуми засвистяват около вас още щом влезете в пределите му. Най-впечатляващо е шоуто с обирането на влака. Но тук нищо не е предназначено само за гледане – вие сте в центъра на събитието и ако сами не се включите, ще ви накарат – ако забележат, че половин час стоите и не се забавлявате, здравенякът от съседната маса в бара ще се заяде с вас, а след като му ударите едно кроше (спокойно, той е от наетите актьори), шерифът ще ви погне за нарушаване на реда, а проститутката от съседния бар ще ви скрие, защото вие сте нейният любим...

Най-дългата пейка

За по-лиричните души е кеят в Йончопинг, който се гордее и със своеобразен рекорд: най-дългата пейка в Скандинавия – 210 м. достатъчно място за всеки, който иска да се наслади на краткото и студено скандинавско слънце, което по общо мнение тук е най-топло.

Единственият работещ параход

От кея в Транос с остро изсвирване тръгва и "Боксхолм ІІ" и бавно се понася по водите на езерото Сомен. Последният автентичен работещ дървен параход в Швеция ви кани на неповторимо пътешествие из удивителния езерен архипелаг, чиито острови светят в синята вода.

Хванах ей такава риба

Ако обичате водата, но не и тълпите и си падате повече по самотните удоволствия, то Хьокенсос, на запад от Ветерн, е областта за вас. Тя е родното място на много риболовни истории, а ръцете няма да ви се окажат достатъчно дълги, за да покажете колко голяма риба сте хванали. Може да избирате между тихо, спокойно езеро и буйна, пенлива река. Уловът винаги е богат и разнообразен – от сьомга до пъстърва. Само имайте предвид, че сьомгата не е червена и от вън и прилича на съвсем обикновена риба. През зимата се предлага и т.нар. леден риболов, когато пробивате дупка в леда, закрепвате въдицата си до вас и се понасяте в мечти по искрящата ледена повърхност, докато плувката не потъне – мигът, в който се коват рибарските истории.

Злато в реката

Също свързано с водата и отново самотно, но далеч по-вълнуващо забавление е златотърсачеството. В Еделфорд вашата мечта да се почувствате като Джек Лондон може да се превърне в реалност. Еделфорд, шведския Клондайк, предлага на всички, които желаят  да опитат късмета си. Обуйте гумените ботуши, нагазете в плитката река, седнете на някой обрасъл с мъх объл камък в средата й и промивайте течението й, докато не блеснат в металния ви леген няколко златни прашинки. Естествено, каквото и да откриете, то е в резултат на вашия упорит труд и затова си остава за вас.

Лукс, достоен за кралици

Музеят на влаковете в Несшю ви позволява да се качите на експонатите. Кабината на машиниста на 100-тонния локомотив е прилично тясна, за да освободи място за голямата купчина въглища. Опушената вратичка на пещта е отворена и чака позабравеното жълто-виолетово сияние да я огрее отново. И ако това никога няма да й се случи, то и ние, пътниците, вече никога няма да се насладим на този лукс, в който са потънали зелените вагони от 1888 г. – първа класа. Те са достатъчно широки, за да осигурят необходимия разкош на кралица Виктория и крал Оскар ІІ, които веднъж пътували в тях. Влакът се движел между Халмстад и Несшю с максимална скорост 40 км/ч.

 Мистериозните дървени църкви

Смоланд, а и цяла Швеция е известна с дървените си църкви, които изскачат от дълбокия лес като привидение, особено в ранната утрин, когато мъглата се вдига на ивици и от дървените части на църквите се отцеждат тежки капки вода след среднощния дъжд. Покрай тях винаги ухае на влажни дървени трупи, а наоколо се издигат огромните борове и смърчове, по чиято грапава кора мъглата продължава да сълзи. Чудни приказки се разказват за тези църкви. Една от най-странните и загадъчни, буквално натежала от мистерии, е тази в Хабо. На два етажа, красиво изографисана с цветни рисунки и дърворезби от 1723 г., се вярва, че църквата стои тук още от ХІІ в., запазила се благодарение на ангели.

Шведският кибрит

Дървообработващата промишленост лежи в основата на смоландската индустрия. Ще се убедите, ако посетите единственият в света музей на кибрита в Йончопинг. Малката незабележима къщичка е построена през 1848 г. и се превръща в първата градска фабрика за кибрит. Тук ще видите всички машини и процеси, които превръщат дървените трупи в малки кибритени клечки, увенчани с черна, червена, синя или зелена главичка барут накрая, както и хилядите кибритени кутийки, малки и големи, с най-разнообразен дизайн, донесли известност на шведския кибрит.

 "Хускварна"

"Хускварна" е не по-малко прочута шведска марка и също притежава свой музей, в който обаче ще бъдете изненадани, че на моторните триони е отделено сравнително малко място и то в края на експозициите, които представят богати колекции от шевни машини и над 200 пушки – което не е чудно, защото "Хускварна" започва като ковачница, изработвала оръжия за кралската армия.

 Вила Вилекула

Смоланд обаче е най-известна като родното място на Емил, Карлсон и Пипи Дългото чорапче – т.е. на Астрид Линдгрен. Тематичният парк във Вимерби е рай за децата, а родителите си припомнят дните, когато са се наслаждавали на приключенията на палавите герои на Линдгрен. И малки и големи имат чувството, че са влезли сред действието на самите книги. В Центъра "Астрид Линдгрен" пък може да проследите живота на писателката – из околните поля и гори е играла тя, тях познава най-добре, затова и нейните герои лудуват из Смоланд. Ако искате да видите Катхулт, фермата, из която Емил е бил преследван, няма нищо по-лесно от това – прототипът й, фермата Гиберхулт си е все още тук, запазена за идните малчугани (поколения).

Смоланд – горският рай

Смоланд, това са мокрите, дъхави поля, покрити с изумрудена трева, по която сребрее роса, бавно отронващите се, долитащи на големи интервали глухи звуци от някоя камбанария, тюлената мъгла, която се просмуква с нежна розова светлина, покритите с папрат и къпини блата и тресавища, от които се излъчва мирис на мокър мъх, кора и сини боровинки ... Това е светъл край, където може да видите как пред очите ви се разтварят горските цветя, как бавно се стича по тях прозрачната роса.

Радослав Райков
в-к Дневник, 26 март 2007

  Tweet