Неотдавна, в дните след тежките празници, обсъждахме с приятели къде да можем да отидем на ски през уикенда. Пампорово е твърде далече за толкова малко време, Банско също, Боровец е препълнен, на Витоша няма къде да спиш. Тогава някой предложи да отидем на Пършевица. Останалите дълго време не разбираха за какво става дума, тъй като обяснението съдържаше предимно думи като Враца, Балкана, мандрата, а заедно с тях хотел и писта.

В крайна сметка се навихме на авантюрата и миналия уикенд потеглихме към за познатата ни само като марка кисело мляко Пършевица. Наистина това се оказа местност на 20-ина километра от Враца, след "Леденика". Хубаво е да имате вериги за всеки случай. Пътувахме в мрака на планината, докато пред нас блеснаха светлини насред зимната пустош. Това беше хотелът. Или по-точно мандрата. Все едно, и двете са в една сграда. В 8 часа вечерта студ и вятър сковаваха ръцете ни, докато разтоварим багажа. До нас пък работници товареха каси с кисело мляко в хладилни камиони. По-късно разбрахме, че мандрата разполага със 17 камиона, които всяка вечер зареждат тук и тръгват да разнасят стока из цялата страна.

Хотелът беше истинска приятна изненада след премълчаваните по пътя мрачни предчувствия - малки уютни стаички с телевизор, баня и силно, чак надуто парно. За група като нашата от 5 семейства със 7 деца направо си беше мечта. Веднага трябва да кажа, че ако сте решили да си причините това, да отидете с толкова много деца някъде, това хотелче е идеално място за целта. Стаите са до ресторантчето и човек има непосредствен контрол над "ангелчетата".

Специалитетите, които опитахме още вечерта, са най-вече млечни - снежанка с биволско мляко например, което се взима директно отдолу, от мандрата, и други бели вкусотии. Но това, което само в мандра може да се хапне, е т.нар. гюбек. Това е всъщност пресен кашкавал. Предлага се само вечер, защото тогава се забърква и излива във формите. Сервира се нарязан на малки кубчета още топъл и много мек - като го натиснеш, от гюбека потича мляко, фантастично мезе за червено вино.

На следващия ден сме на пистата. Няма лъжа, на 50 метра от мандрата има ски писта с влек. Дават и ски под наем, но честно казано, ако имате свои, по-добре си ги вземете. Изборът в ски гардероба не е голям и няма много от големите номера. Наемът за един ден е 7 лв. Толкова е и влекът, който те качва до върха на планината и оттам се спускаш. В горната си част пистата е на 1400 м височина, долу е на 1200 м. Трасето е около километър и двеста метра. Пистата е доста широка и приятна, особено за по-начинаещи скиори. Голямото й предимство е, че няма много хора. Първо, няма пред кого да се изложиш ако паднеш, а и на влека не чакаш по половин час като в големите курорти. В непосредствена близост до голямата писта има и детска - дълга 200 м с малък влек. През уикендите има и ски училище за деца. На върха на тази пистичка има хижа, където също може да се намерят някакви екипи под наем. Така останахме четири дни в зимния рай на Пършевица. Топъл хотел, вкусотии и празна писта - какво повече му трябва на един любител на зимните спортове?

ПЕТЪР АНАСТАСОВ 30/1 - 13:18 ч.
dnevnik.bg, 04.02.2003

  Tweet