Олимпиадата в Нагано е една от най-успешните в историята.
Родиха се много звезди, но над всички бе един австриец, който изуми света - Херман Майер.
Роден на 7 декември 1972 във Флахау, Майер започва късно със ските. На 15 г. е изгонен от школата в Шладминг (Ав) заради не много добрата си физика. Той се връща във Флахау, където отива в ски училището на баща си. През лятото Майер е зидар, а през зимата - ски учител. Въпреки мнението на специалистите печели регионалните състезания в Залцбург и Тирол, но все още не може да намери място в австрийския отбор. На 6 януари 1996 г. участва в гигантския слалом във Флахау, но само като форлойфер, извън класирането. Все пак Майер дава 12-о време и най-после треньорите го привикват. Дебютът му е на 23 февруари, когато завършва 26-и. Само година по-късно печели супер-Г в Гармиш (Гер). Експлозивността и динамиката, с която кара ските, бързо му носят успех и той бие наред в Световната купа.
Тогава идва Нагано. На първото състезание - спускането, Майер прави грешка при един скок, пада на главата си, превърта се няколко пъти по трасето и обира 2 от предпазните мрежи. Снимките от падането му са на корицата на "Спортс Илюстрейтид".
И когато всички си мислят, че с него е свършено, Майер става... олимпийски шампион. И то не един, а два пъти - в супер-Г и в гигантския слалом. Именно победите му след ужасното падане му носят и прякора, с който е известен до днес - Херминатора.
По-късно той печели Световната купа през 1998, а в кариерата си има още 3 големи кристални глобуса (2000, 2001, 2004). Освен това Херман Майер спечели сребро и бронз на игрите в Торино'06 и е трикратен световен шампион, като има общо 54 победи за световната купа.
Кариерата му можеше да приключи през 2001 г., когато бе блъснат от автомобил, докато караше мотоциклета си в Австрия. Докторите обсъждат идеята да ампутират долната част на крака му. Следващите 2 години той не се състезава и пропуска игрите в Солт Лейк Сити. През 2003 обаче се завръща, а само 2 седмици по-късно печели супер-Г на най-страшната писта - "Щрайф" в Кицбюел (Ав). Майер е и човекът с най-много победи там - 5.
След още няколко тежки контузии и не много успешни състезания Херминатора окончателно се отказа от спорта през октомври 2009.

Херминатора: Пистите не ми липсват

- Станахте млад пенсионер? Какво правите сега?
- Просто си почивам. В Кицбюел за първи път гледах Световната купа като зрител. Нямам специални планове. Сигурно ще измисля какво да правя през лятото или есента.
- Липсват ли ви състезанията?
- Не, въобще. В момента се чувствам много добре, всичко върви отлично.
- Не изпитвате ли поне малко носталгия? Или преобладава вълнението от предстоящата свобода?
- Несъмнено. Забавлявам се, а бъдещето ми остава отворено. Няма нищо планирано.
- Михаел Шумахер каза, че едно отказване трябва да е окончателно, но се завърна. Може ли да ви видим пак на ски?
- Не вярвам. Даже абсолютно изключвам подобен вариант. За мен това беше краят, нямам намерение да променям избора си. Отказването не беше лесно, защото от дете работя за тази кариера. Беше емоционално.
- Какво направихте в първите месеци след оттеглянето през октомври?
- Нищо и точно това беше страхотно. Беше важно да имам време за себе си. Също така исках да завърша кариерата си като здрав човек, а не с тежка контузия. Сега мога да правя каквото си искам.
- Спуснахте ли се поне веднъж по "Щрайф"?
- Да, но спокойно, а не за време. И все пак - знам, че все още съм в идеална форма и мога да спечеля.
- Дойдоха ли спомените?
- О, не. Не се пуснах заради това. Беше ми хубаво да видя приятелите си, старите съперници - но въобще не съм мислил, че отново ще се състезавам.
- Казват, че уважавате повече другите след пенсионирането си. Как ще коментирате?
- Когато си отстрани и виждаш скоростта, респектът към състезателите расте.
- Пистите се променят, "Щрайф" също е с нова дистанция. Мислите ли, че преди беше лудост да се карат ски?
- Може би трябва да изчакам няколко години, за да омекна физически (смее се). Кицбюел си остава специална писта. Който оцелее тук, не може да бъде уплашен от нищо.
- След оттеглянето си много големи имена в спорта падат в нещо като черна дупка. Така ли е при вас?
- Не. Ако това е черна дупка, ще кажа: Страхотно е (смее се). Сериозно - ските не ми липсват.
- А чувството да сте в перфектна физическа форма?
- Продължавам да тренирам, няма разлика в усещането. Сега тежа почти колкото и преди, така че не е чак толкова лошо. Спортът е едно от най-важните неща в живота ми. Сега почти всеки ден карам ски, катеря планини. Нищо не ми липсва.
- Дори победите?
- За мен победа е и ако се кача на планината и се спусна надолу по свежия дълбок сняг.
- Сигурно не ви липсват и журналистите.
- О, със сигурност (смее се).
- Кой според вас е най-добрият австриец в спускането и супер-Г в момента?
- Михаел Валхофер и Марио Шайбер. Те са на добро равнище.
- Как ще оцените представянето на отбора?
- Не е чак толкова лошо, макар да се говори за съжаление. Това е медийна интерпретация.
- През 1998 г. снимките от падането ви в спускането в Нагано обиколиха света. Какво си мислехте тогава?
- Още във въздуха си помислих, че това не е краят и още мога да хвана идеалната линия. Скоростта обаче беше прекалено голяма и просто нямаше как да избегна падането.
- Страхувахте ли се?
- Не, нямах време за това в онази ситуация. Когато си състезател, единственото, за което мислиш, е да паднеш рационално, да не се нараниш. Бях тренирал за това. Факт е обаче, че в Нагано имах голям късмет, защото можеше въобще да не се кача повече на ските.
- Как приехте инцидента?
- Не мислех за него. За мен най-важно бе да спечеля супер-Г и гигантския слалом. Снимките оттам обаче станаха толкова известни, колкото и титлите ми.
- Каква е разликата между олимпиадата и Световната купа?
- На олимпиадата е само едно състезание, един ден, един час, една минута - всичко се брои. Трябва да си концентриран. Докато в Световната купа не е така. Там трябва да си сред най-добрите и да печелиш от време на време. Имах късмет да се представя добре още в първата си олимпиада.
- Гордеете ли се с всичко, което направихте за ските?
- Хм, гордост не е точната дума. По-скоро съм благодарен за всичките ми успехи. Те не са напълно естествени, трябва само да погледнете кариерата ми.
- Можете ли да водите нормален живот в Австрия?
- Върви добре засега. Трудно е, когато 80-90% от хората по улиците те разпознават, но се опитвам да бъда себе си и да свикна с това.
- А трудно ли е да бъдете себе си?
- Понякога не е толкова лесно, но иначе не е проблем.
- Издайте ни още нещо: често ли минавате през площад "Херман Майер" в родния ви град Флахау?
- Почти всеки ден. Трябва да го чистят повече - много птици има, казвам ви сериозно (смее се).

Емил Николаев
в-к 7 дни спорт
Петък, 19 Февруари 2010 

  Tweet