Параклиси, аязми и светилища има край почти всяко странджанско село. Мистичните и свещени места в планината са много и крият загадки дори и за местните хора. Едни от най-почитаните от поклонници места са Индипасха, пещерата-светилище на Света Марина край Сливарово и Влахов дол. Индипасха привлича поклонници пет дена след Великден, откъдето идва и името й. Под свещената скала блика изворче с лековита вода. Светилището се свързва с древния ритуал за окачване на дрехи или части от дрехите по скалата за изцеление.

В светилището на Света Марина за лековита се счита водата, която капе от свода и стените на пещерата. Мястото се посещава на празника на светицата - 17 юли, третият ден от Горещниците.

Влахов дол, или Голямата аязма, е известна още като Родината на нестинарите. Те се събирали на свещената местност в неделята преди празника на светците Константин и Елена. Мястото не е избрано случайно - намира се по средата между петте странджански села Българи, Кости, Кондолово, Граматиково и Сливарово.

Притихнала в дебрите на Странджа планина, сред гъсти дъбови и букови гори, на дъното на дълбок дол, пещерата сякаш се събужда от дълъг сън. Покоят, обгръщал повече от половин век светилището на Света Марина край резервата Узунбуджак, е нарушен. Поклонници вървят по пътя към святото място, отрупват с цветя и дарове светицата, молят се за изцеление и покровителство.

Легендите

Колкото са свещените места в Странджа, вероятно толкова са и легендите и митовете, свързани с тях. Но те така се преплитат и допълват, че трудно могат да се отнесат към конкретно място. В Странджа има натрупана памет, която е жива и се предава от поколение на поколение, превръщайки се в част от вярата на хората. Това, изглежда, е достатъчно за местните и те не търсят обяснение кога и защо са се случвали нещата.

Една от легендите разказва, че пещерата на Света Марина край село Сливарово била открита от пастир. В чердата му имало сляп бик, който като потъркал глава в капещата от свода вода, прогледнал. Така хората разбрали, че това е лековитото аязмо* на светицата. И потокът към него тръгнал.

Според друго предание скалното светилище било открито, след като мястото се явило в съня на богомолец. Всъщност с пророчески сънища са свързани всички параклиси и светилища в Странджа.

Стари хора още си спомнят как преди десетки години цели кервани с волски каруци потегляли към свещеното аязмо. Пътували с часове и оставали да пренощуват край пещерата. Надявали се на сън - знамение, в който светицата да им посочи как да се избавят от болестите и страданията. По-смелите се провирали през тесен отвор в дъното на пещерата, наречен прозорче, смятайки, че по този начин болестта им ще зад тях. Там били оставяни и изработени от метал или глина умалени изображения на болната част от тялото или на цяла човешка фигура. Хората вярвали също, че водата, която се процежда от свода и стените на пещерата, е лековита.

Десетки са случаите, които се разказват от уста на уста, за излекувани, прогледнали и избавили се от смърт поклонници, успели да се докоснат до светилището. Вероятно повечето от тях са плод на силната вяра на хората. Но постепенно са се превърнали в част от легендата.

Фактите

Трудно може да се каже откога скалната пещера край село Сливарово служи за светилище. Известно е, че мястото е било посещавано от древните траки, населявали планината към средата на първото хилядолетие пр. Хр. Религиозните им култове били изповядвани на открито, най-често сред скалите и били свързани с почит към Слънцето. Според народните вярвания Света Марина е родена, след като майка й взела билка от Слънцето, за да зачене. В замяна тя трябвало да му даде дъщеря си за булка. Името на светицата често се превежда като огнена, слънчева. Известна е като господарка на змиите и лечителка от тяхното ухапване. Може би за това нейните параклиси - светилища са винаги в пещери или усойни долове.

Скалното светилище край село Сливарово е най-големият култов център на Света Марина в Югоизточна Тракия.

Години наред мястото е привличало поклонници от всички селища на Странджа, от Лозенград и Истанбул. След изграждането на граничните съоръжения след 1944 г. обаче пещерата останала зад тях.

Събуждането

Повече от половин век древното светилище на една от най-почитаните в Странджа светици било недостъпно за местните. Но споменът за него продължил да живее в тях. Преди няколко години малкотърновското дружество "Индипасха" решава да възстанови местата в Странджа, свързани с поклонничеството. Сред тях е и лековитото аязмо на Света Марина. За да стане идеята факт, помогнали местни родолюбци, гранични полицаи, родом от Странджа, и най-вече няколко старици от Сливарово.

"Отначало бяха категорични, че не помнят как се стига до пещерата, разказва една от основателките на "Индипасха" Мария Дилиева. След като наближихме обаче, тези жени на преклонна възраст сякаш изведнъж прогледнаха. Започнаха уверено да разбутват избуялите треви и храсти, хукнаха напред и откриха пътя." С тяхна помощ е възстановен и целият ритуал. Благодарение на доброволци мястото е почистено от шубраците, а в пещерата - поставен нов дървен кръст.

Поклонението

Повече от 20 души се провираме през едва проходимите странджански гори, спускаме се надолу по незабележими пътечки. Пред мен е 73-годишната баба Карамфила от Малко Търново. Възрастната жена подтичва толкова бързо, че ние, младите, я следваме, останали без дъх. Изведнъж групата спира. Пред нас, в дъното на дълбок дол, в скала, се е спотаила древната пещера - светилище. И докато си мисля, че до долу е невъзможно да се слезе по стръмния, почти отвесен, склон, баба Карамфила вече е там. Пали свещ, закрепя я за самата скала, оставя цвете за светицата и отправя молитвата си. След което поставя шишенцето си под капещия свод на пещерата. Следва още един ритуал - старицата поръсва тялото си на три места с лековитата вода и отпива три глътки от нея. Тук е и 20-годишната софиянка Марина. Донесла е икона на светицата, която оставя в скалата. Девойката е силно развълнувана, но следва точно ритуала на възрастната жена.

След едночасова литургия, отслужена от бургаския католически свещеник Луциян, по-смелите се промушваме през "прозорчето" в дъното на пещерата. А после отнасяме със себе си от лековита вода.

Преди да тръгнем обратно, слушам разказите на местните, загледана в пещерата, и изведнъж цялата потръпвам. Как не съм я забелязала веднага! Част от скалата до самия вход на пещерата гледа благосклонно посетителите с лицето на жена. На старица. Дали това не е остарялата през вековете светица...

Дълго време не мога да се отърся от видяното. Това е достатъчно да ме убеди, че мястото наистина е изпълнено с тайнственост и магнетизъм. Чувството се допълва и от странното растение волски език, обгърнало в изобилие пещерата. Според запознати защитеното растение се среща единствено край параклиси и светилища в Странджа.

Все още тук не може да се нощува. Мястото е достъпно единствено с планински водач и след разрешение от граничните власти. Посещенията са силно ограничени, но местните се надяват това да не остане така. Волно или неволно, Странджа разкрива ревниво пазените си тайни. А може би е по-добре да ги затаи само за посветените...

Лора Стаматис
в-к Морски Дневник, 09 август, 15:36

*аязмо или аязма - така местните хора наричат свещените лековити извори в Странджа

  Tweet