По залез слънце стигаме до плажа. Преживели сме твърде много за един ден. Най-напред ни сполетя канско задръстване, защото цялата държава се е засилила за море. След това колата подозрително замириса на развалени яйца и сяра, накратко - на пъкъл. Малко по-късно изцяло отказа да работи - акумулаторът е заврял. Важното обаче е, че всичко е приключило благополучно и морето се е ширнало пред нас. Всъщност прилича на море от филм на Тарковски. Защото на първа линия вместо десететажни хотели, които приличат на манастир, или хайде, вместо каравани и чадъри, са се ширнали десетина червени контейнера. Не, не за боклук, а за транспорт с кораби. Наредени са като детски кубчета и са разположени на такова място, че започвам да си мисля, че някое гигантско дете с исполински размери ги е редило по пясъка. Сюрреалистичната гледка от "Сталкер" се допълва от разпадащ се мост, който навлиза в морето. Покрай ръждясалите му перила са накацали рибари, които гледат съсредоточено вълните. Хвърлят ти по едно око, докато коментираш оживено как мостът ей-сега ще се сгромоляса във вълните, защото природата надживява всичко човешко, оставено без техническа поддръжка. Накрая на моста са монтирани още по-причудливи съоръжения, сред които разпознавам само средно и задно движение от колело "балканче" от детските ми години. Веригата я няма, но сигурно не е и нужна. Мостът не е прост мост, на който да се разхождаш и да се засичаш с приятели. Такъв има в Бургас. Този мост е "научноизследователска естакада" на Института по океанология при БАН. На входа си пише, че е "технически неизправна" и трябва да се внимава, но забелязвам олющената табелка чак на слизане от съоръжението. Добре дошли на плажа на Шкорпиловци, почти в средата на Средното Черноморие!
Освен Северно и Южно Черноморие България си има и едно друго, на което нашата компания му казва "Средно". То се простира някъде между Слънчев бряг и Варна. Повечето хора биха се сетили само за един плаж по него - Иракли. Бъдещето на Иракли остава неясно. В неравната битка между инвеститори и природозащитници изглежда везните наклоняват в полза на "застрояване само на първа линия", но това е, защото още не се е намесила Европейската комисия заради "Натура 2000" или някой друг неочакван играч. Още по-неясна е съдбата на останалите плажове по Средното Черноморие, сред които и Шкорпиловци. Говори се, че зелените му хълмове, които се спускат към морето, скоро ще отстъпят място на къщички и хотели, а дългата плажна ивица ще се запълни с чужденци. Всъщност плажът продължава на север чак до устието на река Камчия, което е резерват. Пътьом се минава през Камчийски пясъци. До края на миналата година това беше най-големият български плаж, защитен от закона. Вече не е. Мястото може спокойно да бъде наречено

"генералната репетиция за закриването на Странджа

като природен парк", защото въпросната защитена местност Камчийски пясъци вече не е такава след жалба на инвеститор и съответно решение на съда. Плажът и гората зад него все още не са застроени. Пясъкът се простира на повече от сто метра ширина и някак прилича на атлантическото крайбрежие при отлив. Само дето дюните в тази му половина, която е откъм гората, са покрити с пясъчни лилии и други сухолюбиви красоти. Гледката е особена и със сигурност може да се види само на още две-три места по цялото българско Черноморие.
На юг от Шкорпиловци също се е разпрострял дълъг плаж. Само трябва да се заобиколи Черният нос (Карабурун) и ето ти тебе Карадере. Допреди десетина години за него знаеха само компаниите от Северна България, които опъваха осемместните палатки в горичките до плажа, запалваха огньовете на пясъка и прекарваха под слънцето цели седмици. След това Карадере стана популярно сред номадите от града, които отваряха картата, забиваха пръст в нея и отиваха да проверят какво има там. Бъдещето на Карадере може да последва Иракли, защото тук също има планове за нов курорт и за крайбрежно шосе от Бяла до Шкорпиловци. В момента пътят от Бургас за Варна минава далеч от морето и до Карадере може да се стигне с автомобил, за който не ви е твърде мъчно. Единият вариант е през северната част на Бяла и оттам по коларските друми през лозята. Другият е надолу от село Горица. Многобройните компании продължават да пристигат на Карадере, но всеки път със свити сърца какво ли ги очаква на място. Заради твърде дългото човешко присъствие сред природата навлизането в гората трябва да става с повишено внимание. Точно до буруна продължават да се събират рибарите. Фургоните и лодките формират импровизираното им селище. През деня хората са в морето, а

привечер кърпят мрежите и отпращат плажуващите

новобранци, които търсят вода при тях. Тя се налива в долния край на плажа от изворче точно под скалите. На юг започва плажът на Бяла, после Варненска област свършва и идва Обзор. Къмпингите на север от града западнаха преди десетина години, макар че рокерите ги предпочитаха за традиционните си събори. Сега на тяхно място може да се видят няколко гигантски хотела, строят се още. Слънчевбрягският вид на Обзор може да не се хареса на някои от старите почитатели на градчето, но те все още може да отскачат до Иракли. След него на юг, от другата страна на нос Емине, започва комплекса "Елените", който на практика се е сраснал с... Равда. Почти цялото крайбрежие през село Свети Влас, Слънчев бряг и Несебър, та чак до Равда вече е едно. Най-стряскащо е да се проследи това развитие в интернет. Google Earth позволява да се наблюдават сателитни снимки на Земята. Фотосите от България допреди няколко месеца не бяха обновени и простото око можеше да отличи Равда, Несебър и Влас. Вече не. О, минало незабравимо!
Слабите сърца трябва да се върнат на устието на Камчия. Разходка с лодка по реката, сладолед на сянка в гората, трицона (както тук викат на цацата) на пясъка, бродене из бунгалата и другите

останки на една хеписоц реалност -

такива са невинните забавления, които човек може да си позволи извън препичането на плажа. Но пък какви грандиозни планове са надвиснали над Камчия! Споменаването на бъдещия олимпийски стадион е повече от достатъчно.
От тук до Варна все пак са останали и няколко места, където да намерят утеха дивите души, които не искат нито бетон, нито дискотеки на пясъка, нито гъсто разположени чадъри, чиято първа линия е на два метра вътре в морето. Или пък не искат при тях да дойде Пацо, който се представя като охрана на плажа и иска да им вземе по пет лева на ден, защото са си опънали шатра край морето, за да се крият от вредните ултравиолетови лъчи между 10 и 16 часа. От Камчия до нос Галата са наредени дълги плажни ивици, по които най-вероятно няма да мернеш жива душа в работни дни. В събота и неделя по тези пясъци полягат варненски нудисти, следвани от семейства с деца. В горите над плажа понякога се крият бунгала и почивни станции, вече пребоядисани във вилни селища и двузвездни хотели. По-често обаче няма нищо. До плажовете се стига по черни пътища, които трябва да ти покаже познавач. От Варна през кв. Галата може да се слезе по шосе чак до плажа Ветеран или да се стигне дотам с градски автобус.
Основният проблем на Средното Черноморие са... дългите плажове. Откритите пясъчни ивици често падат жертва на бурното море - нещо, което се случва много по-рядко в закътаните заливи на юг от Бургас. Чарът на средното море е в откривателството - точно когато си мислиш, че навсякъде е застроено и любимото ти място край вълните е потънало под кубици бетон, намираш дълъг плаж, който е (почти) само твой. Поне за това лято.

Константин Иванов
в-к Сега, 11.8.2007 г.

  Tweet