Краят на зимата за покорителя на пистите сигурно е като края на лятото за властелина на плажовете. Когато зъберите се прошарят от ръждиви петна, а небето е неумолимо ясно, запаленият скиор се преизпълва с носталгия, тъй както морският му събрат се просълзява, скатавайки банските.

Седя си с тези мисли в подножието на един трихилядник. Мястото са австрийските Алпи, теренът - тиролската област Йотс, а конкретният домакин - курортът Зьолден. Та седя си, значи, съзерцавам вечноснежните върхове и вече зеленеещите им подножия, долавям все по-силния ромон на реката, прииждаща от топящите се снегове, изпращам с поглед последните туристи, нарамили ските си. И тук, в сърцето на Тирол, усещам онова тръпчиво настроение, което винаги бележи края на сезона. С една дума, усеща се краят на зимата в Зьолден.

Зьолден е австрийският отговор на българската Рибарица. Т.е. градчето е разположено по протежението на река. Именно затова се смята за едно от най-големите селища в областта, въпреки че население му едва ли надхвърля броя на жителите в средно голямо село. Местният поминък изцяло е туризъм. Освен десетките луксозни комплекси, и къщите практически са хотели. Домакините живеят през зимния сезон на някой от етажите, а през пролетта, когато скиорите си заминат, се местят в някой от близките градове. И защо ли, да ги пита човек... Природата наоколо е извънземно красива.

Градчето е разположено в живописна долина, над която от всички страни са надвиснали стръмни вечнозаснежени върхове. Долу - в края на април - температурата е 28 градуса. Горе - минус 20. Обичайна гледка са туристите, разхождащи се из курорта със ски обувки, но по потници.

Всички хотели и къщи за гости са в типичен местен стил. Дървото е любим материал и присъства щедро по фасадите и в интериорите. Тъй като

курортът има славата на семеен,

най-разпространеният хотелски "формат" са апартаментите. Цените са приемливи и за нашата средна класа (за да не губим време в подробности, може да се ориентирате на www.soelden.com).
Зьолден определено е място за спортни натури. Ако човек не кара ски през зимата и не се увлича от скалното катерене и рафтинга през лятото, може да умре от скука тук. Супермаркетите - 2 на брой, затварят в 18 часа. Човек, свикнал със безбройните сергии и заведения по нашите зимни и морски курорти, се учудва също така, че магазините не работят през уикенда, а ресторантите хлопват кепенци преди полунощ. Развлечения от типа на пианобарове и дискотеки няма. Който иска разнообразие - да тича за здраве е тукашният почин.

Така е в долната земя.

В горната земя картината се променя.

Три въжени линии изтеглят туристите над градчето, където има четири ски района, способни едновременно да поберат над 20 000 скиори. Пистите са отлично поддържани. Степенувани са по трудност и затова най-популярна е тази на Големия глечер, както го наричат местните. Там човек може да се спуска и от 1700 м, и от 2 500, а ако го влече - и от 3000. Има и съвсем олекотени трасета, където родителите съвсем спокойно оставят децата си да правят първите си стъпки в спорта.

Ледникът е сцена и за най-голямата атракция, с която ежегодно се слага край на сезона през април. Стотици туристи от цял свят пристигат (някои само за една вечер), за да видят уникалното шоу на режисьора Хуберт Лепка "Ханибал". Спектакълът пресъздава как през 218 г. пр.н.е. картагентският пълководец Ханибал пресякъл главното било на Алпите с пъстра армия от 60 000 африканци, келти, испанци, хиляди коне и 37 слона. Той тръгнал от Франция и само за 10 дни пресякъл билото в южна посока. Ханибал преодолял стръмни планински склонове, времето, което го изненадвало с внезапни промени, лавините и накрая победил Италия.

Спортисти и стотици местни жители представят на 3000 метра надморска височина под ръководството на Хуберт Лепка представление, от което на всеки му спира дъхът - една модерна история за власт, любов, интриги и политика.

Уникалната природна сцена е глечера Ретенбах,

заобиколен от планински върхове и красиви ледникови срутвания. Постановката залага не само на разказвателната форма, но и на уникалната хореография, реализирана с необичайни средства: снегорини "в ролята" на слонове, 150 ски учители, които се спускат през нощта като племена от африканската пустиня, самолети, хеликоптери, парашутисти, платноходи, ярко осветени склонове на планината, фойерверки... Историята се разиграва в цялото пространство на долината, а публиката наблюдава 67-минутния спектакъл от открита сцена. Трябва да се види, трудно е да се преразкаже.
Друга местна атракция, ако ще почивате в Зьолден, е намиращият се на 20-ина км спа център, наречен Аква дом. Скъпо и изискано място, малко излишно претенциозно за средния български вкус. Гостите на комплекса се движат из него, облечени само в белоснежни халати и меки пантофи. Всякакво друго облекло е забранено. Малко странна е гледката в ултрамодерния ресторант (където бутилка вино започва от 150 евро) на хора, хранещи се по хавлии. Но пък в центъра се предлагат до една познатите и непознати релаксиращи техники - всички там минерални басейни, малахитови топки, медитации, масажи и прочее глезотии. Пред залата за "вглъбяване в себе си" има цяла една завеса от камъни "Сваровски". Според мениджъра,

"за да предпазва от злите енергии на външия свят".

Мен ако питате, самата природа наоколо си е жив спа център. В долината ухае на свежа трева и цъфнали овошки, от хълмовете се носи упоителна миризма на борова смола, а горе - току под облаците, дишаш с пълни гърди чистия леден алпийски въздух. На всеки един от най-високите околни върхове е изградена специална платформа, на която туристът може да поседне и ако му е по душа с часове да се наслаждава на снежните хребети, губещи се в хоризонта.
Най-важното е, че краят на зимата - макар и тъжен, не е краят на ваканциите в Йотс. През лятото тук е царството на любителите на рафтинга, но за майсторите - планинските реки са изключително стръмни. Феновете на скалното катерене едва ли биха могли да си представят по-подходящ терен от австрийските Алпи, но със същата уговорка - шегите точно с тази планина са неуместни. Почитателите на планинското колоездене сигурно също отдавна са открили тази дестинация. А и ние, скромните природолюбители, има с какво да зарадваме очите и духа си в Зьолден.

***

Зьолден се намира на 190 км от Инсбрук, на 210 км от Мюнхен и на 270 км от Залцбург. Има славата на курорт, който предлага разнообразни ски писти и най-вече такива, които не представляват проблем за начинаещите. Но има и трасета, които носят достатъчно красноречивите имена "Дивото спускане 1" и "Дивото спускане 2". Иначе Зьолден е спокойно градче. Наблизо се намира ледникът Хайнбахйох (1700 м) - най-оживената писта. В курорта преобладават 4-звездните хотели. За семействата с малки деца има няколко специализирани детски градини и ски училища.

Милена Димова
в-к Сега, 28.04.2007

снимки

Малцина от местните жители живеят тук през цялата година

По разположение Зьолден напомня българските поречни градчета

Повечето хотели разчитат на семейни почивки

На 3000 м този пейзаж се простира до хоризонта

Зъберите вече се оголват - идва лятото

Една от най-леките писти

Шоуто "Ханибал"

  Tweet