Стратегическа преценка на трасето

Основната тактическа задача на състезателя, преди да се спусне по пистата, е да избере такава линия на движение, която би му позволила да постигне максимално добър резултат. Ето защо основната му задача в хода на тактическата му подготовка е да се научи да оценява условията с оглед на собствените си възможности да се справи с тях. Трите обичайни метода за избор на оптимална линия на движение са:

• инспектиране на трасето;
• подаване на сведения за настъпилите промени в условията на терена;
• следене на трасето в перспектива (ситуативен поглед върху конфигурацията на трасето и условията на терена няколко врати напред.

Както във всеки друг спорт, и тук ефективното им усвояване е въпрос на практика.

Зрителна острота

Зрителната острота в алпийския ски спорт зависи от центъра на зрителното поле. Ако главата е килната настрана, (което често се дължи на неправилна атлетична позиция), зрителната острота ще бъде силно намалена.

Поддържане на главата (очите) на едно равнище, спомага за поддържане на по-добър баланс и подобрява прецизността по време на изпълнението на завоите.

Движение на ръцете и щеките

Съвременното изискване е ръцете и щеките да се използват предимно за подобряване на равновесието. Използването на щеките в завоя намалява с увеличаването на скоростта и при завоите от гигантския слалом, т.е. не се използват за извършване на завоите, тъй като оказват задържащо влияние. Щеката понякога може да се използва при късите слаломни завои, като се забива или маркира в момента на започване на „новия завой", за да подпомогне равновесието.

Атакуване и преодоляване на вратите

В слалома, атакуването и преодоляването на вратите трябва да се извършва без предварително "протягане към кола". Често допускана грешка при по-младите състзатели е ранното "посягане към кола" с външната на завоя ръка, което води до ротация в раменете и загуба на прецизен натиск върху центъра на ските. При извършване на слаломните завои, е необходимо да се поддържа вертикално "разделяне" на тялото (горна част-балансираща; долна-управляваща). Практикуване на специфични упражнения за подобряване контрола върху фронталния, страничния и вертикалния баланс, ще позволи на горната част на тялото да запазва спокойно положение по време на aтакуване и преодоляване на вратите.

Контрол над натиска върху ските

Натискът върху ските зависи от:

• ъгъла на закантване и/или от усилието, приложено за управление на траекторията, при което скиорът локализира центъра на силата на тежестта спрямо опората (ските);
• центробежната сила;
• радиуса.

Действия, които изискват контрол над натиска върху ските:

• преместване на тежестта от ска към ска;
• движения напред/назад;
• сгъване/разгъване на долните крайници и трупа;
• статично усилие.

Фактори, оказващи влияние върху контрола над натиска: 

• контрол над траекторията на движение на ските;
• контрол над ъгъла на закантване;
• разделно телодържание – фронтален/страничен наклон на тялото, странично прегъване, динамично управление на позицията на ходилата, краката и трупа
• съгласувано взаимодействие между вътрешни и външни сили;
• обща физическа кондиция;
• движение по гладка крива (чрез карвиране или чрез свличане/пивотиране).

Елитните скиори притежават топ умението да  насочват ските по линията на наклона чрез бързото им поставяне на кант в първата част на „новия завой”. Бързото презакантване на ските създава възможности за по-добър контрол на натиска върху ските и по-ефективно устояване на центробежните сили, които са най-големи в края на завоя.

ФАЗОВА СТРУКТУРА НА ЗАВОЯ

При активно движение частите на тялото работят или последователно, или синхронно. В ски спорта целта е частите на тялото да работят съгласувано. При изучаването на трите фази на завоя (насочване, управление и излизане) е много важно да обясните на своите състезатели, че преходът от фаза във фаза трябва да се извършва плавно. За правилното разбиране на трите фази на завоя са от значение следните термини:

-     линия на завоя
-      форма на завоя
-     закантване
-     натиск
-     освобождаване
-     скорост на ските
-     пивотиране
-     свличане
-     свързване на завоите
-     центриране

Състезателите трябва постоянно да работят върху подобряване на тайминга и координацията по време на изпълнение на завоите. Постигане на добър ритъм на изпълнение на завоите трябва да бъде цел на свободното и състезателно каране.

Основни технически действия във фазовата структура на завоя

1. Насочване

-   откантване с преместване на центъра на тежестта спрямо ските (индиректно презакантване);
-   естествена позиция, ските се движат на плоскост, центриране (уравновесяване на тежестта);
-   презакантване;
-    преместване на центъра на тежестта към оста на завоя, натиск и закант – на двете ски.

2.  Управление

-    начало на следващия завой, пасивно поддържане на същия натиск и закант;
-    придвижване на ските по дъгата на завоя;
-    ускорение по линията на наклона;
-    странично прегъване;
-    сгъващ управляващ натиск.

3.  Излизане от завоя

-    контрол над натиска и закантването, трамплинен ефект;
-    ускорение след линията на наклона (колкото по-затворена е дъгата на завоя, толкова по-малко е ускорението);
-   разгъване, намаляване на закантването (облекчаване).

Умението на скиора умело да съчетава технико-техническите действия в трите фази на завоя, би му позволило да постигне максимално добър резултат.

Най-добрите състезатели печелят време в третата фаза на завоя (излизане от завоя) с перфектен тайминг на освобождаване на натиска върху ските, бързо презакантване, генериране и поддържане на висока средна скорост.

ProCoach

  Tweet