Прави това, което обичаш да правиш! Страхотен съвет, но за съжаление малцина го приемат насериозно. Понякога това, което обичаме да правим, не е достатъчно, за да ни мотивира през цялото време, и става така, че вдъхновението и волята за победа ни напускат точно когато най-много се нуждаем от тях. Звучи познато, нали?

„Прегарянето” или „преждевременното изчерпване” е често срещано явление. Спортните психолози го дефинират като физическо и емоционално изтощение, последвано от слаби резултати и трайна демотивация. В ски спорта „прегарянето“ е прекратило активната кариера на редица перспективни състезатели; то е и една от причините, поради които в прехода от основно училище към гимназия доста млади скиори загърбват завинаги пистите. Тази статистика с всяка изминала година обхваща все повече деца.

Съществуват различни теории, които обясняват „прегарянето“. Най-разпространената от тях го разглежда като като резултат от прекомерния стрес и нереално високите очаквания на треньора или родителите. Безбройните тренировки и желанието за победа на всяка цена също могат да доведат до психическо и физическо изтощение.

Друга предпоставка е чувството за застой. Състезателите, които влагат твърде много време и енергия в заниманията си със ски спорт, но поради една или друга причина не успяват да постигнат целите си, също губят желание да продължат. Някои специалисти свързват „прегарянето“ и със системното съпоставяне на собствените постижения с тези на предварително зaдадена, строго организирана конкурентна среда. Така се упражнява натиск над личността на спортиста, моделира се начинът му на мислене и му се внушава чувство за безсилие, за невъзможност да контролира живота си. Изложени на подобен риск са преди всичко състезателите, които се занимават със спорт от ранна детска възраст (5–6 г.).

Една от най-честите причини за „прегаряне“ в зрелостта е ранната спортна специализация (6–13 г.). Фактите показват, че тя в никакъв случай не е гаранция за високи спортни постижения на по-късен етап, тъкмо обратното. Ранната специализация води до ограничаване на социалното развитие на подрастващите; освен това е предпоставка за трайни емоционални и физически травми. Днес се смята, че е най-добре детето да се специализира след 13-годишна възраст, когато е физически по-укрепнало и емоционално по-зряло. Тогава то ще практикува избрания спорт не за да задоволи амбициите на родителите си, а по собствено желание.

Ако все пак сте решили отрано да насочите детето си към даден спорт, спазвайте следните насоки:

• Позволете на детето само да избере спорта, с който ще се занимава. 
• Съсредоточете се върху подобряване на общото физическо състояние и не се целете в медалите на всяка цена.
• Уверете се, че детето тренира по методика, отговаряща на физическата и техническата му подготовка.
• Избягвайте физическото претоварване.
• Провеждайте редовни медицински консултации със цел предотвратяване на травми.
• След края на сезона осигурете на детето оптимални условия за пълно физическо и емоционално възстановяване, преди да го ангажирате отново в учебно-тренировъчния процес.

Както при подрастващите, така и при зрелите спортисти „прегарянето“ може да се предвиди по някои физиологични и психологически симптоми.

Физиологични: изтощение, преумора, понижена работоспособност, проблеми със съня, чести заболявания.
Психологически: депресия, раздразнителност, чувство за безпомощност, гняв, разочарование, занижена самооценка.

Ако тези ранни индикатори са налице и при вас, можете да приложите следните стратегии:

• Балансирайте времето за тренировка и почивка. Намалете броя на тренировъчните дни или продължителността на тренировките.
• Научете се да цените и най-малките постижения. Насладете се на усещането, че се справяте добре. Накрая няма как да не стигнете до голямата цел.
• Преразгледайте целите си. Няма нищо лошо във високите амбиции, но ако постоянно се разочаровате от неуспехите си, може би е време да преосмислите своите очаквания. Постижими ли са целите, които си поставяте? Придържате ли се към разумни дати за постигане на краткосрочните (до 1 г.), средносрочните (1–5 г.) и дългосрочните цели (5–10 г.)? Напишете на лист хартия своята голяма цел, а след това опишете подробно най-малко 10 конкретни стъпки, които ще ви помогнат да я постигнете. Ако се затруднявате да ги определите, може би трябва да преосмислите начина, по който преследвате целите си – или да формулирате нови, по-подходящи за вас.

• Релаксирайте пълноценно. Прилагайте техниките за справяне със стреса, за правилно дишане, за контрол над концентрацията.
• Намерете първоизточника на напрежението. Налице ли е психологически натиск от страна на родителите или треньора?
• Състезателният ски спорт е скъпо удоволствие – ако се чувствате длъжни да тренирате само защото знаете, че родителите ви са инвестирали значителна сума във вашата подготовка, неминуемо ще стигнете до „прегаряне“. Двупосочната комуникация е особено важна в този случай.
• Участвайте активно в решенията, свързани с вашето бъдеще.
• Обърнете внимание на взаимодействието си със своите съотборници. Насърчавайте ги, радвайте се на успехите им, бъдете спортсмени.

В ски спорта „прегарянето” се проявява твърде често, но за щастие е предотвратимо. Ако сте наясно с причините, които го предизвикват, ще можете да го предотвратите навреме.

ProCoach

  Tweet