В Част I стана дума за основните психологически фактори в състезателния ски спорт (вж. схемата). Следва да се запознаем основно със съдържанието и значението на всеки от тях и с начина, по който те влияят на спортните постижения.

Мотивация. Неслучайно тя лежи в основата на пирамидата - без нея всички останали страни на предсъстезателната подготовка практически се обезсмислят. Това е основният психологически двигател по пътя към поставените цели и тук треньорът има решаваща роля: той е човекът, който трябва ежедневно да мотивира своите възпитаници да продължават напред въпреки умората, болката и временните неуспехи.

Самоувереност. Може да притежавате всички необходими физически качества и технически умения, за да отбележите победа, но ако се съмнявате в себе си, със сигурност ще пропуснете тази възможност. Някои деца се провалят още преди да застанат на старта просто защото не вярват, че е по силите им да постигнат успех. Самоувереността е пряко свързана с опита и се придобива с натрупването на състезателна практика, но зависи също от цялостната подготовка и от правилната преценка на риска. Не на последно място вярата в себе си се подхранва и от подкрепата на околните: треньори, родители, съотборници.

Активация. Оптималната активация е от решаващо значение както за ефективността на тренировъчния процес, така и за спортните резултати. От този ключов фактор зависи също физиологичната готовност на тялото да реализира пълния си потенциал с оглед на поставените задачи. Параметрите на психологическа активация варират от състояние на покой до състояние на афект - амплитудата между тези две крайни точки е индивидуална за всеки човек. Ето защо една от основните отговорности на треньора е да определи степента на активация, при която състезателят е максимално мобилизиран, но поддържа ефективен контрол над нивото на стреса.

Концентрация. По време на състезание скиорът трябва да игнорира всички странични фактори, които биха го разсеяли на пистата; същевременно трябва да е в състояние да променя фокуса на вниманието си така, че да реагира бързо и адекватно на променливите условия на терена. Това е особено важно при техническите дисциплини и в ситуации на подчертан психологически натиск.

Емоции. Заниманията със спорт са свързани с широк спектър от емоции - вдъхновение, гордост, удоволствие, страх, безсилие, гняв... Начинът, по който реагираме на тях, определя поведението ни в критични моменти. Развитието на емоционалната компетентност е инструмент, който може значително да подобри както индивидуалното представяне на скиорите, така и взаимодействието им като отбор.

В работата с подрастващи състезатели не бива да се забравя, че темпото на напредък зависи от психологическите особености на всеки от тях. Обикновено умението за поддържане на концентрация се подобрява относително бързо – резултатите са видими след 6-8 седмици; преодоляването на дълбоките психологически пречки обаче (перфекционизъм, неувереност или негативизъм) отнема значително време - видими промени в това отношение могат да се очакват след 3-6 месеца. При всички случаи първата стъпка изисква детето да гарантира, че ще съдейства активно и отговорно за разрешаване на констатираните проблеми. Подобни задачи изискват разбиране и диалог.

Когато не работи за подобряване на психологическите си умения, спортистът се превръща в най-отявления си враг. Въпреки добрата си физическа подготовка и волята си за победа той може да тласне и себе си, и отбора си към провал. Обратно – търпеливото изучаване и използване на тези фактори ще му помогне да преследва успешно своите цели не само в спорта, а и в живота.

ProCoach
23 януари 2011 г.

  Tweet