Повечето състезатели и треньори са наясно с огромното значение на психологическите умения за спортните резултати - и въпреки това не се отнасят към тази тема с необходимата сериозност. Основната грешка, която мнозина допускат, е че наблягат на психологическия аспект от състезателната подготовка едва когато негативните резултати вече са налице. Други си мислят, че психологията в спорта може да доведе до чудотворни резултати и седмица-две преди решителното състезание поставят основен акцент върху мотивацията. А нали никой не очаква с няколко силови тренировки да навакса пропуснатото за цяла година? Или с няколко часа технически упражнения да постигне траен напредък? В спорта се иска упорита работа и търпение; това важи както за физическата и техническата, така и за психологическата подготовка.
Някои ски състезатели имат възможност системно да се консултират със специалисти в областта на спортната психология. В България това все още е работа на треньора. В най-общ смисъл тя може да се раздели на две фази.
Първата се провежда на закрито и е свързана с петте психологически фактора, представени в пирамидата по-долу (те ще бъдат подробно разгледани в Част II): • мотивация; • самоувереност; • активация; • концентрация; • емоции.
Стратегиите, които може да използва треньорът, включват: • поставяне на лични цели; • изграждане на умения за поддържане на концентрация и положителна нагласа; • упражняване на техники за визуализация, активация и контрол над напрежението; • отработване на рутинни поведенчески схеми.
Особено важно е състезателят да е запознат със значението на тези фактори, да оценява правилно нивото си по отношение на всеки от тях и да може да опише основните стъпки, които трябва да предприеме, за да постигне своите лични цели.
Втората фаза се провежда на сняг и е свързана с практическата демонстрация на тези основни стъпки. На пистата състезателят има възможност да експериментира, да задава въпроси и да изследва пряката връзка между психологическите умения и спортните резултати.
Следващият етап е фокусиран върху изясняването на всички психологически пречки, които влияят на представянето на състезателя – например: • негативизъм; • перфекционизъм; • страх от провал.
Треньорът трябва да помогне на своите възпитаници да разберат проблема, предпоставките за възникването му и начините за разрешаването му – като им даде възможност да участват в разработването на конкретни стратегии за подобряване на психологическите си умения.
Подобни занимания се провеждат ефективно както на закрито, така и на сняг, където децата имат възможност да изследват проблема „в реално време“. Опитът показва, че те са особено активни, когато дискусиите се водят край пистата или на лифта - в такава обстановка стават по-открити и по-възприемчиви.
Разбира се, ако е налице сериозен психологически проблем, изискващ намесата на специалист, треньорът трябва да проведе консултация с психолог и с негова помощ да прецени дали и как да продължи работата си с конкретния състезател.
ProCoach 23 януари 2011 г.
|